БАЛАДА ЗА ГЛОСТЪР

Росица Станева

От Масачузетс четвърт долар пазя,
на него статуя със бронзов мъж
на руля. В океанските талази
е вперил взвор твърд. В устрема им бърз…
А щорм гърми край него - зъл и остър,
обвива в пяна дивия Нов свят.
Металният мъж - жител е на Глостър -
от Нова Англия призрачен град.
Това е град на мъртвите рибари.
Край паметника плочи с имена
рождението им, смъртта повтарят
през плач на атлантическа вълна.
Те като сенки нощем се завръщат
по мокрия от сълзи кей,
със вятър влизат в родните си къщи.
Русалки яздат Глостърския змей.
С коси зелени са, с невинни ликове,
в безкрайната студена тъмнина
отново те рибарите привикват,
загръщат ги в мъглива пелена.
Изплуват потопени стари шхуни
на мъртви капитани. Свири рог,
със мрежи лунни и звездни харпуни
отново почва мрачен риболов .
Това е Глостър - град-легенда,
различен от нощта тук е денят -
делфини скачат с яхти редом
и китове им пеят за из път.
Животът - хвърлен зар е в нощна кръчма,
мъжът тук към смъртта все е поел,
а всекидневието - то е улов мъчен
под флага с белоглавия орел.
Америка съвсем не е усмихната,
суров, скалист е, леден бряг,
а в Глостър няма място за страхливци.
Рибарю, тръгвай! Но върни се пак!