Васил Гюлеметов

Из „Под лъчите на слънцето” (1939)

АЗ ЗНАЯ КЪТ

Аз зная кът, де пролет китна
не губи свеж, упоен дъх.
Нататък волен нявга литнах,
игрив кат пролетния лъх.

Към тоя кът пак светъл спомен
кат дивна песен ме зове.
Утихва там духът бездомен,
люлян над родни брегове.

Лъчи най-светли го заливат,
Орфей му с арфа звуци лей,
в забрава нимфи го приспиват,
а славей му гальовно пей.

Ах, тоя кът жадуван,
с небе от радост и балсам
е в моя детски сън сънуван,
трептящ в душата светъл храм.

„САМ СЪМ, ДРУГИ НЯМА!”

На Васил Петлешков

На горести народни във люлката роден,
под робската съдба, зловещо неизменна,
не роб стана от теб, а факел, отреден
да палне пламъка на битката свещена!

На игото в тъмата, о, образ надарен
със поглед на пророк, посочи ти зората
и смело родни братя по пътя озарен
поведе и закле да мрат за свободата!

На кладата поставен и в пламъци обзет,
показа ти на Хуса твърдостта голяма
и нищо не издаде, а мъките в ответ,
устата ти мълвеше: „Сам съм, други няма!”

Облагите суетни в живота си презрял
в ония дни на горест, мъки безконечни,
със тия свети думи завърши твоя дял
и светъл храм сгради за почести всевечни.

Пред тоя храм с пленени, с възторжени сърца
от образа ти свет на робската Голгота,
кълнем се в твоя дух ние, верните деца,
за родни правдини да жертваме живота!

ПРЕД ПАМЕТНИКА
НА В. ПЕТЛЕШКОВ
12 май 1935 г.

Спи!
Най-сетне трябва да заспиш и ти спокойно
във тоя светъл храм от роден, твърд гранит.
Не мъртъв си ти, под камъка зарит,
а храбър воин, заспал под знамето си бойно.

За твоя земен път тук всеки ще разправи -
какъв герой си бил през робската тъма -
и влюбена във теб, легендата сама
на всекиму по нещо ново ще добави.

Оборище, Април и Жертвената клада
(подобен жизнен пай не всекиму се пада)
със откуп, прагове на твоя блян велик.

Но той дело е веч. Спи! Всички сме на стража.
И тоя твърд гранит е наш съюзник даже,
за да пазим туй дело и твоя светъл лик.

ПРОСЛАВА

Навеки твоят лик и име ще пребъдат,
на племето кораво влезли в паметта.
През бъдните ни дни, те, светли кат мечта,
във бурите незрим водител ще ни бъдат.

Почивай тук, далече от всякакви угрози,
под грейката на тъй очаквания ден,
със лаври на нетленна слава награден
и милван от дъха на цъфналите рози.

При тебе всяка нощ тук сенки ще прииждат -
на твоя светъл дух прославата да виждат.
Те радостни ще литват в хор неуловим,

че блясъка нетлен на тоя свят олтар
ще виждат и лъчите на скъп народен дар
за себе си - борци останали без име.