Минчо Маринов

Когато германските фашистки пълчища маршируваха през лятото на 1941 год. по украинските плодородни полета, българската фашистка власт подготвяше удара срещу антифашистского движение в България.

Тя целеше да обезглави това движение в лицето на най-добрите и предани борци. Фашистката власт предприе масови арести и интернирания.

Мнозина преминаха още тогава в нелегалност. Мнозина сформираха първите чети на съпротивлението по балкана. Един от тези мнозина, който предпочете в оня тежък момент да се бори на живот и смърт срещу фашистката власт, беше преданият и самоотвержен борец, нашия родопчанин Атанас Ненов, родом от гр. Брацигово.

В най-тежкия момент, Атанас Ненов се втурна със своето пламенно сърце, верен на революционното Брацигово и на своя предтеча В. Петлешков, във вихъра на борбата като първенец за сформиране първите отряди на съпротивлението.

Той преживя най-тежките моменти на големите борби на съпротивителното движение в нашите Родопи - още от началото на 1942 год. Най-сетне в тежката зима на 1944 год., на 11 март, той падна като верен син на Родопа и на българския народ, пронизан от фашистки куршум недалеч от своя роден град.

Атанас Ненов не беше случаен революционер. Още от младините си, той бе закърмен с бунтарския дух на Брацигово. И той стана достоен потомък на Петлешков.

Още след миналата, Европейска война, ние го виждаме в първите редове на работническото революционно движение в гр. Пловдив като убеден, издигнат марксист.

И неговото любознателно сърце и широката му бурна душа се впущаха в всички направления на пролетарското движение.

Ние го виждаме още преди 1923 год. в театралната трупа на работническия театър в Пловдив, като талантлив артист-любител да изнася главната и трудна роля в революционната пиеса „Стършел”. И на сцената той стана любимец на пловдивските работници. Като дърводелски работник той намираше време да работи над себе си и да се самообразова.

Неспокоен дух, пълен с жар да отдаде своя живот за делото на работничеството, той неуморно бродеше и поучаваше работниците. И той не изгуби никога вяра в победата.

След поражението на Септемврийското въстание той беше един от малцината, които се явиха пак в първите редове на борбата срещу сговористската реакция в гр. Пловдив. И за да бъде още по-полезен, той се впуска всред масата.

Ние го виждаме след 1923 год. като тютюноработник в складовете на д-во „Табакус”. Там той отстояваше позициите на своята революционна партия достойно. Във всеки конфликт между труда и капитала той бе винаги начело. В пламъка на борбата Атанас Ненов се каляваше.

Бързо той пое и перото, за да защитава още по-добре работничеството на гр. Пловдив. Неговите статии и дописки в издавания през 1924 год. от д-р Ал. Пеев пловдивски в. „Правда” бяха насочени срещу сговористката реакция в защита на свободите на българския народ.

Той даваше израз в статиите си на непосредствените искания на пловдивските тютюноработници. И те виждаха в неговото лице своя пламенен защитник. Полицията и господарските оръдия точеха зъби. Насю не се плашеше. Той точеше своето перо. Класовата борба стана плът от неговата плът, кръв от неговата кръв.

Дойдоха априлските събития на 1925 год. Насю се изплъзна из ръцете на полицията. С една група другари през Родопите и Гърция, той скоро се намери в своята обетована земя - Съветския съюз.

Там той постъпи в журналистическа школа. След няколко години той излезе от школата достатъчно подготвен, за да защитава още по-добре своята класа.

И ние го виждаме отново в България. Той е пак при своя народ. Той пак се впуща всред масата със свойствения си жар. Той живее с темпото на времето и със заветът на революционното Брацигово.

В сърцето му пламти още по-силно духът на Петлешков. В ръката си държи още по-крепко журналистическото перо, подковано с маркс-ленинска стомана.

В блоково време влазя като представител на Работническата партия в Народното събрание. Той е един от първите и пламенни борци. Той е стихията в парламента. И пред нищо не се спира.

И заплахите на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи не го отклоняват, когато трябва достойно да защити правата и свободите на българския народ.

От трибуната на Народното събрание той бичува диктатурата на полицията. Той сочи открито гнилостта на системата. Чрез трибуната на Народното събрание, той говореше на българския народ.

Това вбесяваше Никола Мушанов и дворцовата камарила. И в един такъв момент, когато Насю жигосваше системата, Никола Мушанов се провикна към него; „Момче, внимавай какво приказваш!”

А Насю спокойно и гордо се обърна към министър-председателя с думите: „Мене ме е учила работническата класа какво да говоря. Не си ти, който ще ме учиш!”

И не закъсня отговора на Мушанов: Насю и другите депутати на Работническата партия бяха изхвърлени по „демократичен” начин из Народното събрание.

Вън от Народното събрание Атанас Ненов продължи да живее със своя народ. И никога не се отклони от него.

Дойдоха страшните дни след 22 юни 1941 год. Развихри се бурната душа на нашия родопчанин. Дойде часът. И не се смути от марша на фашистките пълчища към Москва.

И литна като първенец на съпротивителното движение на Родопа!…

И падна след двегодишна неравна борба всред снеговете на Родопа.

Най-светлия и най-пламенния родопчанин - борец от партизанското движение в Родопа - не е между нас.

Той отдаде своя живот за свободата на българския народ. Нека неговия светъл лик живее за вечни времена в сърцата на всички родопчани като първенец и образцов партизанин-революционер.

Нека неговото дело стане знаме за всички млади поколения на Родопа.

————————–

в. „Родопска мисъл”, г. 10, бр. 8, 1 ноември 1945 г. Подписано: М. Г.