Николай Цонев

ПОПОВА ЛЪЖИЧКА

Зърнах в плиткото една самичка
Попова лъжичка.
Попитах бъдещата кекерица
за нейната мечта.
- Мечтая да съм Попова лъжица -
отвърна тя.

1982 г.

ПЕТЛЕ

Дръзко чукаше петлето
по черупката и ето…
Счупи я и стъпи върху нея.
- Искам волно да живея,
с вихрени криле -
изписука милото Петле.
Поогледа се, писукна пак:
- Виждам втори похлупак,
но със силната си ловка
човка
ще направя дупка
и на тая виснала черупка!

Квачката го клъвна: - Слушай бе,
туй не е черупка, а небе!

1982 г.

СВЕТУЛКА

Аз бях светулка с огънче в гърдите.
Погледна ме луната и ми рече:
- Светиш ми в очите!
Отвърнах: - О, луна,
блещукането мое е от теб далече,
но ако ти пречи,
моята вина
прости!
Луната рече:
- Ако светиш, с моя светлина
свети!

И аз засветих, както тя ми рече.
Не съм светулка вече.

1982 г.