Приказка

превод: Георги Сърненски

Живял някога един млад рибар. Същинско дете. Бил сам в света. Името му било Йовчо. Освен една стара изкърпена мрежа за ловене риба, нищо друго нямал на света.

Само вечер той ловял риба на реката, при пълнолика месечина. През деня не смеел да лови риба, защото старите рибари не му позволявали.

Една вечер се случило нещо необикновено. Колкото страшно, толкова и приятно. Из вълните на реката се появили водни нимфи. Когато стигнали до брега, те почнали да играят около Йовча, който учудено ги гледал.

Месечината била светла и той ясно виждал водните нимфи. Те пеели и играели край него.

Това се повтаряло всяка вечер.

Една от нимфите много се харесала на младия рибар и той една нощ се престрашил и я хванал за ръката.

Нимфите сладко се засмели и се подигравали с рибаря, а избраницата на Йовча, която също го харесала, рекла:

- Бих ти станала жена, но с едно условие: ако можеш да уловиш с твоята рибарска мрежа лика на месечината, която вечер се отразява в реката.

Йовчо се съгласил всяка вечер той търсел начин да изпълни желанието на красивата нимфа, която обикнал с цялото си сърце.

Ликът на месечината всяка вечер се люлеел във вълните на реката и влюбеният рибар безброй пъти се опитвал да го улови със своята мрежа,

Той бил прост рибар и не знаел, че ликът на луната не може да се лови с мрежата.

След няколко дни нимфата го попитала:

- Улови ли образа на месечината?

- Още не съм, но вярвам, че ще успея.

Една вечер, когато Йовчо хвърлил своята мрежа в реката усетил такава тежина, че ръцете му затреперили. Той помислил, че е уловил образа на месечината и се зарадвал.

Измъкнал с голяма мъка мрежата и в нея видял една голяма риба, цяла украсена с диаманти и рубини, а на главата й имало златна корона.

Насмалко Йовчо щял да изпусне мрежата от вълнение. Но за щастие, той се окопитил бързо и извлякъл мрежата на брега.

Рибата, която се намирала в мрежата почнала да моли младия рибар да я пусне да се върне въ своето царство, между вълните на реката.

- А кой си ти? - попитал Йовчо голямата риба.

- Аз съм царят на водните нимфи.

Йовчо насмалко щял да пусне царя на нимфите в реката, но изведнъж се сетил за хубавата нимфа, която трогнала сърцето му и рекъл:

- Аз исках да уловя образа на месечината, за да мога да се оженя за най-хубавата нимфа. Но аз няма да те пусна, защото ми са нужни твоите скъпоцени камъни и злато. Аз съм сиромах.

Царят на нимфите още много го молил, но нищо не помогнало. Йовчо отнесъл рибата в своята колиба и я заключил. Още същата нощ пред колибата се явила неговата избраница - хубавата нимфа и попитала:

- Улови ли лика на месечината, момко?

- Не съм, красива нимфо, - отговорил Йовчо - но улових твоя баща. И ако не се ожениш за мене, аз няма да ти го върна. Него, като тлъста риба, ще продам на пазара.

Нимфата най-после се съгласила да се ожени за Йовча. Още същата нощ станала сватбата и на нея играли и се веселили всички нимфи и самия цар.

Така младият беден рибар се прославил и станал най-щастливият и богат от всички рибари.

———————————-

в. „Барабанче”, брой № 15, 13.09.1938 г.