Петър Завоев

Назарянинът Исус никога и никому не каза лоша дума, нито хула, нито пък прокле някого.

На учениците си рече само:

- Отърсете и праха от обувките си, когато напускате прага на оня дом, в който няма да ви приемат.

А когато умираше на разпятието, Той изрече прочутите думи на всеопрощение:

- Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат!

Последователите на Христа преблаги - духовниците, особено висшите, трябва да носят в гърдите си сърца смирени, а души - любвеобилни и всеопрощаващи.

Един, или сто, или хиляда души от духовното паство може да не са съгласни с делата или помишленията на владиката.

Той не може и не бива да се нахвърля върху тях с мъст и остървения, прилича му с кротост, със смирение и с благи напътствени думи да оправи заблудените им души, ако те са такива и да ги отправи по пътища светли и разумни.

Ние, християните, досега сме учили, че владиката знае само да благославя. За това носи кръст на гърдите си и свити на кръст пръсти на десницата си.

Владика не може и не бива да кълне паството си.

Господи! Колко е тежък спомена от гръцкото духовно иго, когато натрапниците на Фенер, владици като Дели Матея и Доротея, анатемосваха, отлъчваха от църквата и в пияно състояние бясно проклинаха българския народ!

————————————-

в. „Обзор”, брой № 79, 19.09.1936 г.