САМОТЕН ДЪБ
САМОТЕН ДЪБ
Самотен дъб стърчи посред мъртвото равнище,
посеяно със трупи на паднали безброй!
Под него воин бледен, по родното огнище
унесен е в мечтане след кървавия бой.
Умислена луната озърта се в небето,
сред рой звездици плахи тя хвърля поглед плах;
а в трепет се услушва на воина сърцето,
по бащин край туптящо във грижа и във страх.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 18, 01.12.1917 г.
СЪДБИТЕ
Стопиха се вече насам снеговете,
потекоха бистри потоци за миг!
Ей пролет настъпи: растат цветовете,
навсъде се чува все радостен вик.
А лани как духаше злобно в гората
студеният вятър посред есента;
как вехнеха болни тогава цветята,
какъ пееше всичко на скръб песента!
На сляпа случайност са рожби съдбите;
на време капризно света ни е роб;
в тъга и отрада текат ни тъй дните,
дохождат и чезнат саминки до гроб.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 16, 01.03.1919 г.
ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ
Удари ли часът на довечната раздяла,
замрежи ли се поглед във странния сумрак;
пристъпи ли смърт скръбна, главата си навела
пред моя вопъл сетен, пред тихия ми плак:
ела тогаз, другарко, и в трепета страдален
на твоето замряло във мъката сърце.
Седни до мен полека и в тоя час прощален
вземи, вземи ти мойте изстиващи ръце.
Желание последно кат вяра да се пази:
усетиш ли, че вече сърцето ми не бий,
в чужбина не оставяй да спя незнаен ази,
а с родна пръст, другарко, телото ми покрий.
Обичам аз морето… О, нека гроб изровят
покрай брега до моя възлюбен роден край
и там, в самотност дива, ах - там да ме заровят,
та шепота да чувам на морския безкрай.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 16, 01.03.1919 г.
* * *
Грее месец… Нощ е лятна,
дремят близките брези;
покрай пътя майка бедна
рони тихичко сълзи.
Ей година сиротата
чака своя син герой!
Ах, не знае тя, горката
че той падна в лютий бой.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 19-20-21, 15.04.1919 г.
СПЯТ ПОЛЯНИ
Спят поляни побелели,
сняг вали, вали…
Край път клони са навели
тъжно три върби.
Някой броди в тъмнините.
Сняг вали, вали…
На почивка под върбите
пътник се отби.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 22-23, 01.06.1919 г.
ДНЕС ТИХА БОЛЕЖКА
Днес тиха болежка измъчва сърцето,
душата ми тъне в чаровна тъга:
небрежно отпуснал платната в морето
над варка, не искам да видя брега.
Отпуснал платната на дивната младост
в морето на вихрени, бурни мечти.
Не търся брегьт аз, ни слава, ни радост,
а хаос безкраен и нощ, самоти!
Далече, далече от грижи, неволи,
далече от стонове, скръб, суета
душата желае, душата ме моли
да викам, да пея безумно в нощта!
И в тиха умора да диря в небето
звездата на нейната нежна тъга:
небрежно отпуснал платната в морето
над варка, не искам да найда брега.
——————————
сп. „Всеобщ преглед”, брой № 22-23, 01.06.1919 г. Всички подписани: Кирил Добрев.
