АМИНАДАВ СЛЕПИЯТ
Великденска легенда
А когато наближи Иисус Йерихон, някой си сляп от рождение седеше пред градските порти и се молеше за милостиня.
И когато безокият усети, че наоколо му има много люде, попита: „Що е това?” И рекоха му, че Иисус Назарянинът минава, отива за Йерусалим. Тогава слепият се повдигна и замоли:
- Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Млад съм, едва осемнадесегодишен - искам да прогледна.
И в молбата му имаше ридание, писък на душа жадна за светлина.
А някои, които бяха около Иисуса, искаха да запретят на слепеца да вика така, но той още по-силно замоли и, пълзейки по прашния пъь, допря се до нозете на Христа.
- Що искаш да ти сторя, Аминадаве?
И той Му отвърна:
- Господи, Ти узна името ми, отвори и очите ми!
- Нека прогледнеш, рече Иисус, и тоз час Аминадав слепият стана зрящ. И безумствуваше от радост прогледналият пред всичко, което видя в първия миг, неузнал го от рождение.
А беше хубава пролет - цъфтяха наоколо наровете, върбите и смокините и всичко му се виждаше така безкрайно красиво, така велико, та поспря се и извика:
- Прекрасен е светът, о, Господи!
И впусна се Аминадав сред хората, из живота - да търси и там пролетта, която видя с първия поглед на очите си, да намери още по-прекрасни неща.
***
Първом Аминадав спря при братята си.
Тях - неговите рождени братя, които всяка заран го будеха рано, за да отива и търси прехраната си чрез просия - той ги видя потънали в богатство и разкош: роби и слуги им прислужваха и шетаха из прекрасните им домове. А своето легло Аминадав видя, че беше сред добитъка, в яслите.
И вместо да се зарадват братята му, че е прогледнал, разгневиха се и тоз час го прогониха.
Че от това богатство и той имаше дял бащин, но бяха присвоили всичко, а него оставили като просяк да се прехранва.
И жадуваше, търсеше правда, молеше се той, но никой не му я даде, никой не му помогна.
И забягна Аминадав далече от родината си, отиде в Йерусалим и там се зае да работи. Но една вечер, когато минаваше из покрайнините на Йерусалим, видя как едното биеха двамина, пребиха го и ограбиха парите му. Несмутени от никого, злодеите заличиха дирите си в тъмнината на нощта.
А Аминадав, като не знаеше какво да прави, започна да вика след тях, но никой не се откликна на зова му за помощ.
И надвеси се над убития, коленичи до трупа му и заговори като на жив.
И ето, когато се готвеше да отмине, за да повика люде за помощ - стражари, като не намериха други около убития, уловиха Аминадава и тежко го биха. И викаха му: „Ти си убиеца!”.
А той отричаше, молеше да го пуснат, разказвайки им живота си, уверяваше ги, че първи път вижда мъртвец, откакто е прогледнал. Но те не му повярваха, взеха го за измамник и злодей и го хвърлиха в тъмница.
Горко плачеше там Аминадав и проклинаше часа на своето проглеждане.
- О, Господи, защо ме пожали тогава? Защо ми е светлината при тоя тъмен свят?
***
И ето, когато го изправиха пред съдника и много народ се събра, за да види убиеца на знатния търговец, още веднъж Аминадав се помоли за правда.
- В Йехова се кълна, не съм аз, други бяха убийците.
- Признай се, - рече един, - и по-малка ще бъде твоята казън.
- Как да призная, когато не съм аз?
И разказваше им за трети път, какво е видял и как е викал за помощ. Но всички му се смееха.
И ето, когато го поведоха да излезе от съдната зала, видя Аминадав двама, стъписа се и позна в тях убийците. И обрадван, взе да вика:
- Ето ги, тия бяха!…
А те стояха неподвижни, горди и лукаво се усмихваха.
- Луд ли си, Аминадаве? - рече един от стражата. - Та това са първенци на града и как смееш невинни да виниш?
- Кълна се в житния клас, те бяха. Да беше жив убитият, щеше да потвърди.
И изсмяха му се всички и го биха за тези му слова.
И тоз час, като че ли през прогледналите му очи в неговата душа влезе злобата и желанието да отмъсти, и той да бъде зъл вече.
И, заключен в тъмницата, не чакаше часа на своето освобождение, а този за мъст и разплата.
***
… И когато за трети път Пилат попита народа, кого да пусне за Пасхата - Варава ли или Иисуса, наричан Цар Юдейски, тълпата отново закрещя: „Разпни Го, разпни Го!”
И тоз час Пилат им Го предаде. А народът измоли, да се дадат двамина здрави затворници злодеи, които да бичуват Иисуса, според законите.
И пуснаха им двама от тъмницата, които пред светлината на пролетния ден се ожесточиха още повече и започнаха да бият Христа до кръв.
А Иисус отправи просълзени очи към едина от тях и рече:
- Аминадаве, Аминадаве, така ли ми се отплащаш? Или защото ти отворих очите, ти забрави да погледнеш в душата си и остана вечно безпомощно сляп?
А този се сепна, огледа бития и, като позна Иисуса, рече Му:
- Господи, Господи, много нещо видях с очите, що Ти ми даде, и много изстрадах без вина и прокълнах живота. И ето - малка ли е и тази ми казън - с бич да бичувам Тогова, що прогони тъмнината от очите ми?
И захвърли бича и горко заплака Аминадав, проклинайки человеците.
- Аминадаве, Аминадаве!
И падна Аминадав при нозете на Учителя и, целувайки ръцете Му, мъчеше се да Го закрие със снагата си, за да не падат върху Него ударите от другия бич. И ридаейки от болки - проклинаше и съдниците, и първосвещениците, и целия Израилев народ…
А на Голгота вече ковяха трите кръста: един за Христа, а този от дясно за Аминадава, непокорния, когото не можаха и със закони, и с мъчения да заставят да бичува Назарянина и който предпочете смъртта, защото видя и узна, че тя ще бъде по-сладка до кръста на Учителя, отколкото животът сред неправдите на света…
—————————-
сп. „Братско слово”, г. IX, кн. 7-8, 1939 г.
