За необикновената житейска съдба на един български журналист и писател

Още при първото й издание през 2005 г. книгата „Балканска рулетка” бе оценено от читатели.
Aкадемик Димитър K. Димитров, ректор на ВУЗК, с чието спомоществователство бе издадена книгата, я определи като обществено значима.
„Заради голямото общочовешко послание в книгата - срещу войните и разделението на народи и хора!”, така се мотивира почетният гражданин на Пазарджик.
Автобиографичният разказ започва от есента на 1944 година, когато авторът, тогава едва на шест месеца, в скута на майка си бяга прогонен през прохода Маказа с хилядите български бежански потоци от родния си град Гюмюрджина до бащиния - край Дунава.
За да се завърне побелял в продадения му роден дом чак след половин век, когато вече е започнало разминирането на границата между България и Гърция. /За жалост пожарите от лято 2024 показаха, че още съществуват позорно минни полета от двете страни на границата! /
В романа се редуват преживени драматични житейски перипетии, през които е преминал авторът, носейки цял живот тегобите си от балканската рулетка на разделението по идеологически причини на два съседни православни народа.
Авторът споделя:
И с второто издание на книгата отправям отново свое послание от 2005 г., от първото издание. Послание, актуално и днес.
Ето ги финалните ми думи от книгата, от епилога:
„Все още по света се разделят народи, прекрояват се карти на държави, изработват се сценарии за революции, нежни или кървави. След такъв „интелектуален труд” тръгват бежански потоци, пълнят се масови гробове, изпепеляват се милиони човешки съдби и мечти.
За всеки, който е допринесъл макар и с малко за това, е моята присъда в края на това преживяно жестоко драматично повествование на живота ми.
Проклети да сте, господа!
Ако сред вас има и дами, то с извинение, проклети да сте също!
Кавалерството ми е дотук…
Оттук нататък ми е тревогата:
Какво ли ще ни поднесе и в идния ден продължаващата да се върти от „неуморни” владетели на света стара злокобна политическа рулетка?
Дали, както преди десетки години моите орисници с мустаци и шкембета са начертавали на цигарена кутийка съдбата ми още преди да се родя, все така ще бъдат орисвани още милиони домове, където се чува първо проплакване на бебе, първият човешки вик със заявка за мъдър свят и право на бъдеще?
Дяволската рулетка на разделението на народите и днес се върти, върти…
Значи всеки миг се ражда ново драматично житие. Като това, което ви описах или в общи линии като него.
Описах го с надежда - все нещо от вече преживяното от поколенията да не се повтаря и в помъдряване светът да върви напред.
Амин.”

————————————————-

Издателство „Блаком”, 2024 г., редактор Паша Владова, графичен дизайн Елена Мариносян.