КРАЛЬО ВОЙВОДА
Из книгата „Родопски легенди” (1931)
Когато обширната и могъща Османска империя се управляваше от султан Мустафа Втори, в днешното Хасковско се носеше от уста на уста името на българина Кральо, едър и висок на ръст, с мургаво лице и широко чело, над което падаха черни къдри, със сключени вежди, под конто ropяxа две черни орлови очи.
Кральо бе светилото, гордостта и страхът на всеки селски сбор. При всяка борба между него и турските борци, той излизаше победител и спечелваше всички награди, определени за победителя.
Българите скрито се радваха на неговото юначество, а турците спотайваха в душите си недоволство и неприязън към тоя юначен българин, със силата на когото всеки не смееше да мери своята.
И затова негови съперници, подпомогнати от местни турци, за да си отмъстят за позора, който им бе нанесъл, една вечер с подлост влязоха в дома на Краля.
Като не намериха самия него там, подложиха на безчестие и поругание вярната му съпруга, след това зверски заклаха нея и невръстните му четири дечица, а на тръгване, от злоба и накипяла мъст, запалиха дома му, та с огъня да заличат следите от онова, което ножът извърши.
Скрита ярост забушува в юначните гърди на Краля. Желанието му да отмъсти за поруганата семейна чест и за скъпите семейни жертви не го напущаше и то само даваше смисъл на неговия самотен живот.
Напусна той своя роден край, събра около себе си верни юнаци, решени за него и с него да умрат.
И заскита тая малка, но храбра чета из родопските балкани да носи мъст над поганското население и да закриля българското такова, което пъшкаше под насилията на османските орди, тръгнали да насаждат у него, с меч и огън мохамеданската вяра.
На длъж и на шир Кральо войвода кръстосваше китните и непристъпни планини, носейки страх за враговете български и блага надежда и упование за угнетените и потиснати братя.
Той правеше набеги и до Хасковско; гдето люто отмъсти на ония, конто затриха неговото семейство и неговия дом, и чак до Беломорието.
Там по друмища и проходи причакваше султанските хазни, обираше ги и богатата плячка отнасяше със себе си, раздавайки я на ония, който изнемогваха от материални нужди.
На едного купеше вол; за да си замени умрелия, на другиго - крава, за да храни многобройна челяд, а на трети безимотни, даваше пари, за да си набавят имот, да го обработват и чрез това да преживяват.
Там, гдето Кральо войвода се мернеше, всичко османско трепереше. И султанската власт дори немееше пред неговото име и не смееше да проявява насилия над българското население.
Кральо войвода бе негов спасител, сякаш, изпратен от Бога, за да го пази от потурчване, да брани вярата Христова.
Постоянното скривалище на Кральо войвода се намираше в гъстата гора между Очиково, Осиково, Райково, Пещера, Езерово.
Сред тая гора той намираше почивка и отдих след честите набеги из цялото Кръстогорие.
Там той отвеждаше и всички свои заложници турци, които вземаше, срещу изпълнение от султанската власт на дадени обещания, или за да спре тя насилията, вършени от нейни органи над беззащитното българско население.
Една ранна лятна сутрин, когато природата се събуждаше от своя сън, а боровете излеко се клатеха и с шепота на клоните си в божествена хармония с птичите песни и клокоченето на горските поточета, предаваха една тайнственост на това пробуждане, избягал заложник издаде на потерите свърталището на Кральо войвода.
То бе заобиколено от вси страни и юначният войвода бе призован да се предаде.
Но и войводата и храбрите му момчета отказаха доброволно да сложат оръжие. Те бяха решили да измрат до един, но във вражески ръце живи да не се предадат.
Лют бой закипя около „Кральова гора”. Долините ехтяха от пушечните гърмежи, чието ехо замираше далеч-далеч.
През целия ден се водеше неравен бой между многобройните турски потери и малочислената, но с железен дух дружина на Кральо войвода.
Когато слънцето преклони към заник, един жив от юначната дружина бе останал - Кральо войвода. Той поде нагоре към върха на гората, към голямата скала, „Кральов камък”.
Обръчът на обсадителите все повече и повече се стесняваше. Видяха, най-сетне войводата стъпил на скалата. И когато потерите се прицелиха, за да довършат и с него, Кральо войвода се изгуби.
Когато луна изгрее и освети върхова и долини, на „Кральов камък” се вижда да се движи бяло видение…
