(с. Белово - Кратка история. - Родопски роман)

В живописните гънки на средна Родопа, там където планинските вериги спират като вкаменени исполински вълни и гдето почва Тракийското поле, - се гуши селото Голямо Белово. Бързоструйната Яденица пресича селото надлъж и 3-4 клм. под него се влива в р Марица.

Час и половина път навътре към планината и пред очите ни нзпречва легендарната „Раковица” - последната българска крепост.

Самото село, което е паднало под турска власт доста късно, поради упоритата си съпротива, се е ползувало с някакви привилегии и турските заптиета не са могли да вилнеят в него.

По тази причина и поради непосредствената близост на планината, населението на Белово е запазило и до днес един особен дух на самостоятелност, свободолюбие и упоритост.

Голямо Белово, в което Каблешков е основал първото училище и Бенковски - първият революционен комитет - е дало двама видни синове на България: митрополита Евстатий, най-ученият българин на онова време, доктор на три факултета, последен български владика в Пирот, умрял като титулярен Митрополит на Охридската епархия, един министър-председател в Гърция, Вулгарос през средата на 19 в., както и починалия през 1918 год., общественик и писател - Никола Йонков -Владикин.

От Родопа Н. Йонков Владикин се научи да обича свободата, упорито да отстоява истината и да се бори с народните врагове.

Тези добродетели той пренесе в своя дълъг обществен живот и им остана верен до гроба си.

Той основа първия ежедневен вестник в България, след което самостоятелно е редактирал вестниците „Народен Приятел”, „Отзив”, Реформатор” и др., както и списанията „Дума”, „Разум”, ,,Съкрвище” и „Преобразовател”.

Като плод на дългогодишните му изследвания върху старите тракийци, младата ни наука притежава книгата „История на древните траки”, от която досега са излезли I и II част. Неиздадени са ,,История на Източна Румелия” и „Карпатска Тракия или Дако-Гети.”

В неговите съчинения Родопа често се среща, ту със своите дълбоки тайни - за Орфея и за редица древни богове и царе - ту драми из турското робство се разиграват в нейните дебри и манастири, - ту нейните величествени върхове и усои се мяркат като поетически видения.

Неговата с чувство написана книга „История на Беловското вътание” ни въвежда в родопското село от момента, когато Бенковски хвърля искрата на въстанието, до влизането на руските освободителни войски.

Редица повести, напр. „Жулиета”, разкази и стихове, имат за ландшафт родната му Родопа.

Но най-цялостно и най художествено Родопа е дадена в романа „Старини”, чието действие става през ХVI - XVII век, главно около родопския манастир „Св. Възнесение” и чийто развалини и днес стоят на върха св. Спас, недалеч от Белово.

Мистиката на светата обител, разрушението и разхищението на манастира от турците и потурчването на помаците - епопеята на размирните времена е преплетена с тихата песен на ручеите, с прелестните изгледи на Родопа.

И през целия роман като алена копринена нишка се развива и художествено свързва отделни части на книгата една романтична любовна драма, в която реалното и фантастичното се гонят в пъстър хоровод.

Романът е печатан анонимно в списание ,,Дума”, година I, и съставлява библиографична рядкост.

Желателно е този увлекателен роман да се препечата под нова редакция, за да популяризира не само една интересна епоха от нашето минало, но и за да пробуди любов към един от най-живописните кътове на Родопския край.

———————————–

сп. „Родопа”, г. 5, бр. 3, 1 март 1926 г. Неподписана бележка за Никола Владикин.