Нели Коларова

Есента подрани, затова ще е дълга и топла.
Помъдрялото слънце налива догоре плода.
След последното щърково ято небето е вопъл,
но очите му сини с усмивка преглъщат дъжда.

Ветровете не плашат сърцето й. С всяка стихия
ще танцува и нежно, и пламенно своя живот.
Неразумни, ревниви и влюбени, нека се бият
ветровете от юг и от север за златния плод.

За да види звездите, отдавна не гледа небето
и не се колебае за пътя, тъй както преди.
Безпогрешният път я отвежда навътре в сърцето.
Няма други такива дълбоки и ярки звезди.

Тържество на плътта, от което умът се взривява -
тя ще слезе на „Захарна спирка” от късния влак.
Само луд би повярвал на дръзката нейна поява.
Или някой мъдрец, разтълкувал небесния знак.

Тя празнува живота. Във всяка спечелена роля
всяка кратка минута е залп. За самия живот.
Ветрове! Оседлават конете! Но, аз ще се моля:
Нека падне в ръцете на топлия сетният плод!