КЪДЕ ОТИВАМЕ?

Александър Герасков

Напоследък се забелязва сред всички слоеве на нашия народъ една гибелна страст да се увеличават цените на всички неща.

Като изпуснати коне, всички се надпреварват да искат все по-големи цени.

Търговецът, бакалинът, селянинът, селянката, производителят, занаятчията, работникът - всички вдигат цените на своя труд, или на стоката, която предлагат, всичко се крие и се иска за него небивали цени.

Ако продължаваме така и в бъдеще, ние отиваме с бързо темпо към обезценяване на българския лев (к. н.)

А това ще бъде страшна народна катастрофа, без вражески крак да е стъпил на българска земя, докарана от собствените й неразумни чеда и тяхната жажда за големи числа и печалби.

Тая опасност е толкова действителна и грозяща, че е чудно как така безразсъдно всички я отминават, сякаш не ги засяга.

Надява ли се някой, че ще остане незасегнат от обезценяване на парите? Едва ли-само слепотата е, която обяснява това тяхно безумие.

Всеки българин трябва да си зададе въпроса: къде отиваме? Да се спре и сепне. Защото ще дойде ден, в който може би ще имаме сандъци с пари, но те няма да струват нищо и всички горко ще се окайваме, че не можем да се справим с живота.

Нужни са бентове и язове, които да спрат тая лакомия за „забогатяване”.

Всеки селянин и гражданин, всеки работник и занаятчия, всеки търговец и фабрикант трябва да потърсят обратния път към поевтиняване на нещата, работата, стоките, превоза и пр., за да се тури край на обезценяването на българската монета и за да се предотврати неизбежната гибел на стопанството ни.

Всеки, който не разбира това, е вредител, човек, който сече клона върху който се намира, за да падне и се чуди после по какви причини се е пребил.

Истински враг на своя народ и държава е всеки, който използува затруднението на своя съгражданин, за да го ограби с високи цени за неща, които в нашата страна никога не са липсвали, но сега умишлено се крият, за да ги няма на пазара, та да се продават тайно, като високо благоволение.

Поевтинявайте живота! С това ще покажете високо гражданско съзнание, разбиране опасността, която ви грози и истински патриотизъм - да се запази ценността на българската монета, която е кръвта на българското народно стопанство.


в. „Родопски възход”, брой № 87, 03.02.1944 г.