Интервю на Весела Недкова с Петко Каневски

- Петко, ти си известен на димитровградското гражданство и като личност, и като обществен деятел, и като поет. Но като че ли всички, които са общували с теб, те припознават най-вече като говорещ човек и ненадминат волнодумец. Разкажи ми нещо за твоята любов към словото, откъде иде – има ли в рода ви оратори, или просто в живота си случил на добри слушатели, та така се е отприщила тази твоя стихия?

- Баба ми Иванка беше невероятно благ човек и пееше вълшебно повече от 1000 народни песни. Майка ми Панка редеше думите като сладка баница. Баща ми Теньо имаше много фин усет към родовата памет и записваше всичко важно (светла им памет!). Заквасен съм от такава генетична субстанция, че тя е сътворила Словото като храм в душата ми.
Факт е, че българското слово ни е съхранило през хилядолетията. Звуково-вибрационна сила в нашия език, съдържа целия честотен спектър на човешката реч. Мъдростта на глаголическите изображения, завещани ни от Св. Константин-Кирил Философ, възприемам като знамение!
И как да повярвам, че мълчанието е злато – векове сме мълчали – къде е златото ни? Време е да се освободим от робските си комплекси. Пасивната плебейщина е лоша диагноза за всяка нация с претенции за свобода и демокрация!

- В последната ти стихосбирка „Горе ръцете” има много прозрения, горчивина, тъга. Кое ти помогна да откриеш, че „в простите неща се крие всичко”, както се изразяваш в едно от стихотворенията си?

- Обичам истината. Дядо ми Петко (на когото съм кръстен) ми казваше: „Моето момче, до голямата истина се стига само пеш”. Тогава проумях защо Ботев не е стигнал с джип до Околчица. И открих, че в простите неща се крие и пшеничното зърно от Евангелието на Йоана.

- Ти имаш доста приятели, има и хора, които не те приемат. Какво е твоето послание към едните и другите?

- Бог е любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг. Невероятна молитва. Пробвайте я всеки ден. А що се касае до приятелите ми – дано времето ни приюти и се преродим в мечтите си. А на тези, които не ме приемат – библейското „Обичай ближния си” – здраве, любов, покаяние от мен и прошка.

- Днес, с очите на мъдростта, би ли се присъединил към максимата, че трябва да благодарим на враговете си, „защото те са нашите най-добри учители”?

- Знам, че омразата е проклятие, поразяващо еднакво пагубно, както жертвата, така и агресора. Това обяснява пораждането и на редица болести. Най-голямата ми благодарност е към Майка България, която ни е родила и изхранила, и за която не сме сторили достатъчно да я съхраним и опазим! „Разделяй и владей” не е моето верую. А дали враговете ни са най-добрите ни учители – по делата ще ги познаете.

- Петко, познаваме те като колоритна фигура, която се включва в много интересни проекти – словесни маратони, празници на добрите думи, литературни списания. И тук ми идва наум за „Бумеранг”… Предвиждат ли се нови броеве от този литературен атлас?

- Да. В момента с моя духовен събрат – писателя Стоян Ралчев работим над 4-ти брой на списанието. Радваме се, че се издава в Димитровград. В него включваме автори от десетки градове на отечеството. Наред с автентичните стихове и разкази, печатаме и полемични материали от различни области на живота, възкресяваме творби на наши колеги, които отдавна са в Отвъдното… Тук е мястото да се поклоним на всички, които безкористно ни помагат. Защото премиерите на списанието са жадувано единение и красиво преживяване не само за творците от Златна Тракия. Мисията на изданието е ясна – да бъде един светъл духовен оазис сред дебилната еуфория от материята.

- Приемам те като поет и нестандартно мислещ човек, затова се изкушавам да ти задам и един нестандартен въпрос – според теб какво трябва да се направи за здравословния литературен климат на Димитровград – да се успокои и облагороди, или още да „подивее”?

- В Димитровград днес има повече от 25 автори с над 100 отпечатани книги. Надали има по-изящно духовно богатство от това. В крайна сметка работата над белия лист е лична Голгота за всеки автор. Истинските творци, както пишат, по този начин и живеят. Когато тези две неща не съвпадат, се получава „подивяване” (по твоя израз) в публичното пространство. Мисля, че колкото са по-истински и честни творците, толкова и по-облагороден ще бъде и литературният климат в Димитровград. Но не бива да забравяме и приказката за кацата с меда…

- В едно от стихотворенията, включени в последната ти книга, става дума за болната от заслепение душа на нашего брата, която често „тръгва след кон продаден”. Според теб кои са най-големите илюзии на днешния българин?

- Често обичам да казвам, че българина го е страх от две неща – да не се мине и да не настине (смее се). Резултатът е плачевен – почти винаги е минат и често е настинал. Ако вярва, че животът е доживотна присъда, сигурен съм, че веднъж завинаги ще се откаже от търпеливия си аборигенски манталитет на проституиращото оцеляване и самоотрицание. Направи ли това, новите поколения българи ще влязат във времето си на съзидателна изява и проявление!

- Срещнах в стиховете ти интересна метафора за „книжните тигри”, за интелектуалците, които са се отдалечели от корените си… А не са ли всички интелектуалци всъщност космополити? Сподели нещо повече за това…

- Вижте, напоследък се извършиха варварски посегателства срещу българския език, уникална култура, история. Опитите да бъде заменена кирилицата с латиница; Орфей-негър или Орфей-грък; паметник на Сюлейман паша (Соломон Леви – Авиш, професор от Сорбонота); режисираната забрава на баташкото клане (омаловажаването му до безумно оправдаване?) и т.н. и т.н. За жалост и редица „книжни тигри” у нас – титулувани безродници и делнични безличия – участват в този маскарад. Да уважаваш другите народи и човечеството, значи първо да обичаш майка си, а не с вкаменена бесовщина да настояваш да се изхвърли от родното ни букварче „Аз съм българче”… За какво ще ни ръкопляскат в Европа и света, ако не за нашата неповторима идентичност и човеколюбие?

- Нека се обърнем и към нещо по-делнично. Предстоят избори – и европейски, и парламентарни… Няма да те питам на чия страна са симпатиите ти, интересно ми е друго – кой според теб в днешно време „отваря прозореца на историята”?

- Любима тема – личност и общество. Внушаваха ми, че обществото ражда личността. Опонирам и сега – Времето и Бог (природата, Космоса)! Има видим и невидим свят! Има дякон Левски. Посочете ми в световната история равен на него? Сега „прозорецът на историята се отваря” от парите. Ние, българите, сме оцелели чрез волята си и творческите си способности. Налага се да пробудим закърнялото си чувство за съзидателна Свобода. Пречистим ли храма в себе си, ще почистим и авгиевите обори на тази чужда на човешката същност консумативно-фекална цивилизация. Вярвам, че в близките две-три години въпросният прозорец ще се отваря от личности!

- Да кажеш нещо повече за „духовните пигмеи”…

- Лесно ще ги познаете на фона на политическата и всякаква чалга. Днешните духовни чапкъни анатемосват всичко, което кара човека да мисли. Основното е да се изтрие стойностното и се издигне на пиедестал двудневката! Есемес-телевизиите ни зомбират с бигбрадъри, сървайвъри и сие помии. Духовните пигмеи крещят и театрално се гневят, ако не ги забележим. А всъщност нещата са толкова прости: всяко нарушение на баланса между духовното и материалното води до израждане на личността и до нейното самоунищожение. Всяко количествено натрупване без адекватното духовно измерение води до дегенерация и многопосочни извращения.

- И накрая няколко думи истинските неща в живота.

- Отечеството, признателността към християнска Русия, майката, любовта, приятелите, песента на птиците, шумът на гората, ромолът на реката, ефирната нежна светлина на звездите… И пропуснах нещо много важно – гроздовият сок на живота.

- Твоето пожелание към читателите на в-к „Тракия”?

- Поклон на в-к „Тракия ХХІ век” за това, че е хубав! А на читателите пожелавам здраве и любов и нека да изхвърлим страха от себе си, за да върнем смисъла на собствения си живот и този на нашите деца!