Йордан Стубел

Една жена се оженила втори път. Тя заварила едно момиче и едно - довела. Нейното си обичала много - завареното ненавиждала.

Веднъж купила черна вълна и пратила завареното момиче на реката, като му заръчала: да я пере, догдето стане бяла.

Момичето отишло. Като прало вълната, минал един старец и я запитал:

- Какво переш, момиченце?

А то отговорило:

- Прати ме мама да пера тая вълна догдето стане бяла.

Старецът кротко отговорил :

- Ще даде Господ да стане бяла, момиченце, Ами я ела да ме попощиш малко.

Усмихнало се момиченцето и седнало до стареца да го пощи.

- Какво чукаш, девойче? - обадил се дядото.

- Чукам златце и сребърце, дядо, - отвърнало сладкодумно момиченцето.

- Да даде Господ да станеш само злато и сребро, - добавил старецът.

След малко той изчезнал. Девойчето трепнало като слънце, а вълната станала по-бяла от снега

Отишло си момичето в къщи. Посрещнала го завистливата мащеха. Тя разбрала защо грее девойчето от злато и сребро.

На другия ден пак купила черна вълна. Дала я на своето момиче да отиде на реката да я пере докато стане бяла.

Пак минал старецът и запитал момичето:

- Какво переш, девойче?

А то разгневено отговорило:

- Какво пера, то е моя работа.

- Ами я ела да ме попощиш малко!

Момичето троснато приближило до дядото и започнало да го пощи.

- Какво пощиш, девойче?

- Мръсотиите ти пощя, - отвърнало сърдито момичето.

Изчезнал старецът като дим. Момичето се прибрало вкъщи, ала зло, грозно. От косите му съскали змии, а вълната станала по-черна от дявола. Стопила се майка му от гняв и злоба.

Ето, че дошли и годежари да искат завареното девойче. Майката го бутнала под коритото, а своето пременила в злато и сребро и го извела на показ.

В това време петелът кацнал над коритото и изкукуригал: „Златна кака под корито!”

Чули годежарите и измъкнали девойката. А тя грейнала като ясно слънце.

Огледниците я отвели в съседното село, там вдигнали голяма сватба. А майката залиняла и не се чула вече по света.

—————————–

сп. „Християнче”, брой № 6, 10.1947 г.