Анатол Франс

превод: Иван Г. Данчов

Когато младият княз Вемин наследи от баща си персийския трон, той повика всичките академици в царството и, като ги събра заедно, каза им:

- Доктор Зебе, моят учител, ме научи, че владетелите биха се излагали на по-малко грешки, ако бяха осветлени от примера на миналото. Затова аз искам да изуча Летописите на Hародите. Заповядвам ви да съставите една Всесветска история и да се стараете всячески да я направите пълна.

Учените обещаха да удовлетворят желанието на княза и, щом се разотидоха, започнаха да работят. Подир двадесет години те се представиха пред царя, последвани от един керван, състоящ от дванадесет камили, от които всяка носеше по петстотин тома.

Секретарят на Академията се простря пред стъпалата на трона и заговори със следните думи :

- Господарю, академиците от вашето царство имат чест да положат пред стъпките ви Всесветската история, която те са съставили по заповед на Ваше Величество. Тя съдържа шест хиляди тома и обема всичко, което можахме да съберем върху нравите на народите и промените на царствата. В нея поместихме древните хроники, които, за щастие, са били опазени, и ги допълнихме с обилни бележки върху географията, леточислението и дипломатиката. Пролегомените сами образуват товара на една камила, а Паралипомените са натоварени с мъка върху гърба на друга камила.

Царят отговори :

- Господа, благодаря ви за труда, който сте си дали. Но аз съм много зает с грижите на управлението. Впрочем, докато вие работехте, аз остарях. Достигнах, както казва персийският поет, посред пътя на живота си, и, да предположа, че ще умра претоварен с дни, пак не мога да се надявам благоразумно, че ще имам достатъчно време да прочета една тъй дълга история. Тя ще бъде поставена в архивите на царството. Направете ми от нея едно съкращение по-съразмерно с краткостта на човешкия живот.

Персийските академици работиха още двадесет години, след туй те донесоха на царя хиляда и петстотин тома върху три камили.

- Господарю, - каза постоянният секретар на Академията с отслабнал глас, - ето новия ни труд. Вярваме, че не сме изпуснали нищо съществено.

- Възможно е, - отвърна царят, - но аз няма да го прочета никак. Стар съм вече; дългите предприятия не отговарят никак на моята възраст; съкратете още и не се бавете.

Те се бавиха тъй малко, че подир десет години дойдоха отново, последвани от един млад слон, носещ петстотин тома.

- Лаская се, че съм успял в краткостта си, - каза постоянният секретар.

- Не сте съкратили достатъчно, - отговори царят• - Аз съм на края на живота си. Съкратете, съкратете, ако искате да зная, преди да умра, историята на хората•

Подир пет години постоянният секретар се яви отново в двореца. Подпирайки се на патерици, той водеше за юздите едно магаренце, на чийто гръб бе натоварена дебела книга.

- Побързайте, - му каза един офицерин, - царят умира.

Действително царят беше на смъртно легло. Той обърна към академика и към дебелата книга почти угаснал поглед и каза с въздишка:

- И тъй, аз ще умра, без да зная историята на хората!

- Господарю, - отговори ученият, не по-малко изтощен от царя. - Ще ви я разкажа с три думи: Те се родиха, те страдаха, те умряха.

По този начин царят на Персия научи към свършека на живота си всесветската история.

———————-

сп. „Българска сбирка”, брой № 6-7, 07.1912 г.