Анатол Франс (Anatole France), псевдоним на Франсоа-Анатол Тибо (Francois-Anatole Thibault), френски писател, е роден на 16 април 1844 г. Париж, Франция в семейството на букинист. Завършва йезуитския колеж „Станислав”, после работи като библиограф. По време на Френско-пруската война (1870-1871) известно време служи в армията. От 1873 г. започва да сътрудничи на редица издания, издава издава първата си книга със стихове „Златни поеми”, а през 1876 г. - „Легенда за Таис”. В 1876 г. е назначен за заместник-директор на библиотеката на френския Сенат и в продължение на следващите 14 г. заема този пост. Автор на стихове, романи, повести, разкази, статии, литературна критика, исторически трудове. В 1922 г. творбите му са включени в католическия „Индекс на забранените книги». Член на Френската академия (1896). Член ба Френското Географско общество. Носител на Нобелова награда за литература (1921), парите от нея изпраща на гладуващите в Русия. Виден деец на Френската социалистическата партия, участва в създаването на народните университети, чете лекции на работниците, участва в митинги, организиран от левите сили, близък приятел на лидера на социалистите Жан Жорес. В 1920 г. след разкола във ФСП става член на Френската комунистическа партия. Умира на 12 октомври 1924 г. в Тур, погребан в Ньой сюр Сен.

Публикации:

Проза:

ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО/ превод: Иван Г. Данчов/ брой 170 септември 2024