ОСЪДЕН
Няма никой да разтвори
шумно тежката врата, -
да забравя всяка горест,
лудо полетял в нощта.
- Добър вечер! - да извикам, -
ето, майко, твоят син.
Вкъщи радост да заблика,
както блика извор син.
Аз съм тук, уви, заключен,
като в клетка леопард -
няма ни съдба, ни случай
да спаси живота млад.
Утре ще ме смъкнат в двора,
за да се не върна пак -
ще раздруса гръм простора,
сетен стон и… вечен мрак.
Дълги дни ще гледа мама,
ида ли по пътя аз,
докато с надежда-пламък
не угасне някой час.
Клета майка, бедно чедо!
Глъхнат горесни слова
и застиват ред поредом
в заскрежените стъкла.
———————-
в. „Обзор”, брой № 43, 04.01.1936 г.
