Ана Карима

Това бе много отдавна - няколко години преди основаването на сегашния Съюз на българските писатели.

Ако се не лъжа - през 1889 г.

Понеже се ползувах с руски списания и вестници, много ми харесваха известията за вечерите, уреждани от руските писатели и техните гости в царския Петербург. Говорих с покойния Ив. Кирилов и с него набелязвахме бъдещо наше с такива вечери на писателския съюз. Имаше и скица на устава.

През 1898-99 год. бях учителка в Одрин, дето получавах често писма от П. Ю. Тодоров от странство. Пишеше ми за обща работа, списание, когато се завърне в България, и за библиотека, заедно с книги, които получавах от него.

По онова време и Ив. Кирилов бе в странство, много близък приятел на П. Ю. Тодоров. Дали са говорили те там за писателски съюз - нищо не ми бе писал П. Ю. Тодоров.

Обаче, когато се върна за ваканцията през лятото, той ме зачуди с думите си при една среща на улицата:

- Карима, ще дойдеш довечера в 6 часа в гостилницата „Средна гора” - ще основем писателски съюз.

- С кои писатели?

- Ще видиш. Ще дойде и д-р Кръстев.

Много се зарадвах, че мечтата ми ще бъде реализирана и много по-рано от 6 часа бях в ресторанта.

Заварих там само д-р Кръстев.

- Кои ще дойдат? - попитах аз, сядайки срещу него до една маса.

- Петко ще ги свика, - отвърна той със загадъчна усмивка.

Чакахме доста дълго време, като приказвахме за списанието „Мисъл”.

Мина повече от час - никой не идваше. Изгубила търпение, аз се озовах на прага на ресторанта. Завзирах се надалеч, отдето се надявах, че ще дойде Петко - откъм града.

И като че сега виждам в далечината слабата, висока фигура на Петко с евангелската му брада - а стигащи до раменете му от двете страни - г-жи Евгения Димирова и Вела Благоева.

- Значи - си рекох - д-р Кръстев, двете госпожи, Петко и аз ще основем писателския съюз.

И Е. Димитрова и В. Благоева бяха още твърде слаби белетристки, П. Славейков бе отсъдил пред мен П. Тодорова за слаб начинаещ…

Аз бях се надявала за Михайловски, Пенчо, К. Христов…

Наистина, тогава писателите у нас се брояха на пръсти, обаче тия, които Петко събра, не можеха да бъдат залог за успех.

Ето защо, без да се върна при Кръстев, аз просто се измъкнах в противоположна посока на пристигащите.

Какво стана сетне с инициативата на д-р Кръстев и Петко - не зная и нито един от тях ни дума не спомена по-сетне по тая случка.

Интересното е, че когато на 13 октомврий 1913 година се туриха основите на сегашния ни писателски съюз главно по инициативата на писателя Никола Атанасов, Т. Траянов, Гр. Чешмеджиев, Р. Райчев, Д. Бабев, Ив. Радославов, Хр. Цанков-Дерижан, Хр. Цанев-Борина, Вел. Йорданов, Д. Немиров, М. Неволин, Г. Райчев, Ив. Арнаудов и починалите: Д. Кьорчев, Ст. Руневски, Ракитин, Д. Подвързачов, И. Андрейчин, С. Дринов - д-р Кръстев не прояви пред мене ни най-малък интерес.

——————————

в. „Дума на българските писатели”, брой № 6, 02.1939 г.