Марина Юриевна Мартинова (Марина Юрьевна Мартынова), руска писателка - поетеса, прозаичка, публицистка, също преводачка, журналистка, е родена на 25 февруари 1954 г. в град Тоболск, Тюменска област. От 1965 г. живее в Краснодар. След завършването на гимназия, през 1971 г. записва и завършва факултет по романо-германска филология в Кубанския държавен университет. Пише и превежда стихове и проза, драматични и публицистични произведения. Докато учи във вечерния отдел и след като завършва университета, тя сменя много различни работни места - от пощата, където разнася телеграми, до бюрото за пропаганда на филмовото изкуство, занимава се и с туристическа реклама, преподава английски език и чужда литература. В същото време е изкушена и от журналистиката - публикува есета, рецензии и други материали в местни вестници. Занимава се и с научни изследвания в областта на литературната критика, теория и история на литературата. В началото на века става един от основателите на литературно-театралната група „Приемна точка”, съавтор е на произведения в разработваните от групата концептуални поетически спектакли и други акции, понякога дори скандални. Поради „странния” характер на природата си, тя понякога служи като буфер между конфликтни поколения, защото формално (и в много отношения и духовно) принадлежи към старите, но поради заниманията си и склонността си към експерименти и дори някакво романтично бунтарство, Марина не може да се откъсне от младостта. Води и литературно студио, и факултетно журналистика в 44-та гимназия в Краснодар. През 70-те и 80-те години с нейно участие в Краснодар се появява неформална асоциация на творческите хора „Отдушник”, където писатели, художници и музиканти се събират всяка седмица в продължение на няколко години. Марина Мартинова е автор на стихосбирката „Соната за флейта и алт”, издадена през 2004 г. в Краснодар. Същата година печели ежегодния поетичен турнир „Рождественска звезда”. Освен това е лауреат и дипломант на фестивала „Жарта на поезията”, фестивалите на православното творчество „Величай, душо моя” и др. Публикувана е в North of Wakulla (An Anhinga Anthology) (антология на поети от южната част на Съединените щати, 1991), списание „Daryal” и международните поетични антологии „Между пролетта и вечността” и „Завръщане” („Return”). За себе си Марина Мартинова казва с лека ирония: „Винаги съм имала късмета да съм сред талантливи приятели, от които се надявам никога да не спра да се уча. Пиша стихове от дете, а напоследък се занимавам повече с проза. За съжаление, твърде много години са проживени в безделие и развлечения, остава малко време за творчество, а все още съм мързелива и небрежна. Дали ще успея някога да се променя? Не знам…”

Публикации:

Поезия:

ПЪЛНОЛУНИЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 170 септември 2024