УЛИЦАТА
Най-големият враг на нашата духовна свобода е улицата, където се подвизава безличната тълпа, която с вечната си суета заразява и нас и ни отклонява от нашата мисъл за цената на живота.
Като говоря за улицата, аз разбирам всички публични места, а именно: пазара, кръчмите, кафенетата, забавителните заведения, салоните, пък дори и гостните стаи, в които често се улавя дъхът на на улицата.
Улицата прилича на един космат звяр, който щом ни съзре, ни сграбчва с лапите си, притисва ни в обятията си и ни предава както вонята на нечистото си тяло, тъй и мръсните си похоти.
Улицата е враг на всички ония достойнства, които ние сме откърмили в душата си всред спокойствието на самотата или в близост с родствените нам, обичани хора.
Ако ние сме съсредоточени, улицата ще се опита да ни разсее с рекламите си и с палячовските си зрелища, ако сме доверчиви, улицата ще ни измами, ако сме скромни, улицата ще ни направи равни със земята, за да бъдем стъпкани безмилостно.
Ако сме добросъвестни, ако обичаме да мислим и да приказваме само за това, което ни интересува дълбоко и което познаваме основно, улицата ще ни направи дръзки, като ще ни научи да приказваме авторитетно за всичко: и за политика, и за литература, и за военното изкуство, и за науката, и за философията, ще ни научи да приказваме самоуверено и за достойнствата на таланта, и за недостатъците на гения… докато изхайти нашия ум и ни навикне да гледаме леко на всеки въпрос.
Ако сме идеалисти, ако искаме да останем верни на едно велико дело, улицата цинично ще ни се изсмее в очите, ще ни нарече хапльовци и ще ни натякне, че гоним мъглите. Ако ние сме целомъдрени, ако се гнусим от порока, ако ни е свидна чистотата на нашето тяло и на нашия дух, улицата ще ни покаже разврата в най-съблазнителни пози и ще разколебае нашия ум.
Същевременно улицата покровителствува всички наши слабости.
Ако ние сме бъбриви, ако обичаме празните разговори, улицата ни предоставя безброй случаи да позлословим по адрес на познатите си, и да чуем най-пресните клюки; ако бягаме от работа, ако дезертираме от изпълнението на един дълг, улицата ни препоръчва забавителните си заведения, където лесно можем да забравим вината си и където най-приятно се прахосва времето; ако сме тщеславни, ако искаме да привлечем хорското внимание, улицата ни поощрява да да покажем модното си облекло, да покажем скъпите си накити, да покажем богатствата си, да покажем превъзходството си над другите.
Ако сме недоволни от скромните си средства, улицата ще оправдае нашето незадоволство, като ще ни натякне за хилядите пропуснати моменти да напълним кесията си, като ония, на които завиждаме; ако сме лакоми за голямо богатство, улицата ще ни погне да дирим случай, да опитаме късмета си, дано и ние закачим някак за печалба.
Ако, най-сетне, сме сластолюбиви, ако имаме влечение към мръсните удоволствия, улицата ни разтваря вертепите си.
Борбата с улицата е много трудна, защото улицата ни пречи да се опомним - нейната отвратителна атмосфера прониква вкъщи, нейната пуста суета тревожи непрекъснато нашето уютно кътче.
Дори когато сме дома си, дори когато търсим уединение, ние много често сме тровени от помисли и дертове, които ни е внушила улицата.
Сама улицата ни следи зорко, дали й оставаме верни, тя ни не прощава нито една наша измяна, с мълвата си улицата ни преследва дори до гроб.
Всяко наше нещастие, всяка наша злополука, дори заболяването ни, дори смъртта на близките ни, улицата ги тълкува като наказание за нашата изневяра - ней, на улицата!…
Със стоустата си мълва улицата най-сетне сполучва да ни зашемети, нас почва да ни дразни като едно досадно безпокойство оня глас, който се обажда от дълбочините на душата и който ние наричаме съвест, ние изменяме на себе си и заживяваме под ръководството на тълпите, които най-бързо и най-лесно разрешават всяко наше недоумение.
Нека всеки един от нас се замисли върху живота си и без друго ще си признае, че ония негови пороци, които най-мъчително тревожат съвестта му, той ги е възприел от улицата или, най-малко, са би ли поощрени от улицата.
Но дори когато й се отдадем всецяло, дори когато заживеем напълно по нейна диктовка, улицата пак не остава доволна от нас, тя ще намери недостатък или на лицето ни, или на дрехата ни, или от маниерите ни, ще ни мачка, ще ни гнети, докато пропаднем безвестно в калабалъка на масите, докато се обезличим напълно. Улицата не е можал да я задоволи никой до ден днешен.
Мръсна, каквато си е, тя обича мръсотията си и особено много се дразни от всичко, което блести с кристална чистота и което тя схваща като натякване за нейната мръсотия.
Улицата осъди Сократа, че бил развратник, улицата също наклевети Исуса, че бил богохулец. Всеки ден, откакто свят светува, улицата отравя по един мъничък Сократ и разпъва на кръст по един мъничък Исус.
*
Никога улицата не е била тъй всесилна, не е постигала такива успехи в борба с личността, не е тържествувала такива триумфи, каквито ни устройва днес, когато всички ние, повече или по малко, сме зашеметени от събитията на вчерашния ден, когато изпитаме разочарование от нашите довчерашни идеали, когато захващаме да губим вяра в спасителната нощ на идеала, въобще когато заживяваме преимуществено с потребите на нашата по-долна природа. Днес ние мислим главно за храна, за облекло, за богатство.
Улицата ни разбира много добре, тя ни кима драголюбно, разкрива ни обятията си, прегръща ни и ни шепне сладостно на ухото: Имам на разположението ви всичко, за каквото бленувате: и сита трапеза, и разкошно облекло, и къща-палат, и злато. Но искам от вас едно-едничко нещо - да се откажете от човешката си душа!…
Ние слушаме с любовен трепет. И, преди още улицата да изрече своето пъклено условие, почваме да мачкаме в гърдите си, като една непотребна дрипа, нашата нещастна човешка душа… И постигаме всичко, за което сме се лакомили…, и заживяваме като същи скотове.
*
За борба с улицата на нас ни е необходимо да отгледаме най-грижливо зародишите на доброто и на възвишеното, вложени в нашите гърди, необходимо ни е също да водим борба с всички наши слабости, докато те не са пуснали дълбоки корени в нашите души, докато не са обезобразили нашата нравствена природа.
Защото, като Гетевия Фауст, всякой един от нас може с въздишка да каже за себе си: „Уви, две души обитават в моите гърди!”
Тези две души ни теглят на две различни страни: едната ни тласка нагоре, към ведрата атмосфера на чистите човешки помисли; другата ни тегли надолу, към вонящото блато, в което се вардалят осакатените човеци.
За да излезем победители в борба с улицата, ние трябва да познаем цената на нашата добра душа и да я възлюбим, трябва да познаем още долните влечения на нашата животинска природа и да бъдем всякога нащрек къмто нея.
Има кътчета в живота, където ние непрекъснато сме поощрявани да крепим добрия дух в нашите гърди и където всяка измяна от наша страна на нашата по-добра природа тревожи нашата съвест.
Тези кътчета са нашите домашни огнища и наши другарски кръгове.
В тези кътчета сърдечната топлота на нашите близки, на ония, които ни обичат, които и ние обичаме, създава една атмосфера, благоприятна за виреенето на нашите достойнства.
Тука ние най-лесно можем да съгласуваме чистите си помисли с добрата воля на другите, тука нашата вяра в човека крепне, тука нашите способности разцъфтяват, тука всеки от нас може да стане творец на морални ценности.
В семейството и всред добри другари, където ние с недостойните си влечения огорчаваме ония, към болките на които сме най-чувствителни, където готовността на оскърбените й увредените от нас да ни простят е най-голяма и буди нашата съвест, в семейството и всред добри другари ние най-лесно можем да се опомним и да вдигнем гордо глава, отърсени от съприкосновение с мръсната улица.
———————-
в. „Художествена мисъл”, брой № 1, 22.02.1924 г.
