МОРЕТО
Там е мойто царство неизбродно,
где бурята развява своя стяг.
Над бездните ти алчни, море родно,
и над магьосания мъртъв бряг.
Там всяка сутрин слънцето целува
очите ти зелени нежно и кат син
си взема сбогом бързо и отплува
към своя бряг далечен, невидим!
А вечер уморено ти заспиваш
под приказката тиха на съня,
и от копнежи сладки се опиваш
пред празника непочнат на деня!
И таен смут душата ми потиска,
когато гледам в твоите очи;
и твойта песен мамеща ме иска
в своите алчни, стъмнени бездни.
Ще дойда нявга аз пред късна есен
при теб да спра завинаги, море,
и в бурята на твойта нежна песен
ще приютиш ти своето дете.
————————-
сп. „Южни зари”, брой № 3, 10.1924 г.
