ПРЕД ЕНЬОВДЕН
ПРЕД ЕНЬОВДЕН
Колкото тревата е зелена,
толкова и моята душа
е щастлива всеки път,
защото
с мисълта за тебе се теша.
Всеки ден с ръцете си придърпвам
колесницата от злато аз на Хелиос,
сядам в нея и политам стръмно,
с вятъра се нося, като Хефест.
Искам да е слънчев той, светът ми.
Мойта мисъл тебе да докосва.
И лицето свое ще измия
утре рано,
във тревата росна…
МОЛИТВА
Дари мe, Боже, със сили
да премина през трудните ми години,
защото виждам ясно - задава се зима,
а дните стават тъжни и унили.
В теб вярата помогна да прескоча
в спокойните води на мъдрост стара
тревожните си мисли да насоча
към светлина и истина, и вяра.
Край мен се скитат хора безидейни,
такива, дето власт и пост мечтаят.
И слепи са за туй как тъне в бездната
тя, красотата, силата и правдата…
Дари ми сили, Боже милостиви,
животът ми е скъп и е чудесен,
по моята пъртина да премина
с достойнство, с мъдрост, доброта и честност.
***
Оптимистична безнадеждност
владее моите мечти
и в грубата си своя нежност
тя с горест ме презареди.
Знам, лъч ще грейне сред тъмата,
ще блесне като в светъл ден,
с усмивка жалостна тъгата
ще провокира чувство в мен.
Годините, тъй дълго кратки,
изтичат като кратък час,
даряват ме с горчиво-сладки
минути,
с своя друга власт.
Взор пращам в близката далечност,
сънувам твоите черти,
шепти ми ведра безнадеждност,
ще дойдеш ти, ще дойдеш ти…
***
Мъглата и тъгата си приличат -
под уличните лампи скитат, тичат.
И по алеите с цветя се крият;
лукаво дебнат и през гръб надничат…
Не можеш да прогониш ни мъглата,
ни да се скриеш нейде от тъгата.
Те пред очите твои се изправят
и състаряват,унижават, парят…
Все някога мъглата ще се вдигне.
Все някога тъгата ще премине.
И птици в синевата ще запеят.
Черешите отново ще узреят .
Устроен е светът така перфектно-
тъга да има,но и да е светло .
И щом долитне май зелен, усмихнат,
смалени и невидими отлитват.
