Елън Бас

превод: Христина Керанова

СПОКОЙНО

Лоши работи ще стават.
Доматите ти ще хванат мухъл
и котката ти ще премажат на улицата.
Някой ще зареже сладоледа да се топи
в торбата в колата и ще пусне
синия ти кашмирен пуловер в сушилнята.
Съпругът ти ще спи
с момиче на годините на дъщеря ти,
с гърди преливащи
от блузата. Или жена ти
ще си спомни, че е лесбийка
и ще те зареже заради съседката.
Другата котка -
онази, която изобщо не ти се нравеше -
ще хване някоя болест
и ще се наложи насила да отваряш
трескавата й уста
на всеки четири часа.
Родителите ти ще умрат.
Независимо колко витамини взимаш,
и колко Пилатес, ще изгубиш ключовете си,
косата и паметта си. Ако дъщеря ти
не включи сърцето си
във всеки жив контакт, който подмине,
ще се прибереш вкъщи и ще откриеш,
че синът ти е изпразнил
хладилника, изнесъл го е на тротоара
и се е обадил в магазина втора употреба
да го приберат - пари за наркотоци.
Има една будистка притча за жена,
преследвана от тигър.
Когато стига до пропаст, вижда
една здрава лоза
и се спуска долу до средата й. Но
долу чака тигър.
И две мишки - бяла и
черна - притичват
и започват да гризат лозата. Тогава
тя забелязва, че дива ягодка
расте в една пукнатина.
Поглежда нагоре, надолу, към мишките.
И изяжда ягодкатa.
И ето ги - гледката, вятъра, пулсът
в гърлото. Ще ти откраднат
портмонето, ще надебелееш,
ще се подхлъзнеш на плочките в банята
в чужбински хотел
и ще си счупиш таза. Самота те чака.
О, вкуси сладко-киселия
червен сок, почувствай как семенцата
хрускат между зъбите ти.

МОЖЕХ ДА ГО ДОКОСНА

Когато жена ми си отиваше, синът
беше влюбен.
Тя лежеше на дивана със затоплена торбичка
ориз на корема,
ту унесена, ту загледана
през прозореца в маслиненото дърво
как се сипеше на мънички бели цветчета, как
се кипреше с горчиви черни плодове.
В началото исках да го пощадя.
Исках да си седи във фермата на север,
да заравя луковици зелен лук
в лехите, да полива марули
с кални ръце и сламена шапка като ореол
на главата.
Но месеците летяха, ставах егоист.
Исках го при мен с новата му любов.
Когато минавам покрай отворената врата на банята,
исках да ги виждам как си мият зъбите,
единият кацнал на капака на тоалетната чиния,
другият на ръба на ваната,
как разговарят и се смеят с усти пълни с пяна.
Както чаено листо изпуска аромата си като го смачкаш.
Както камъкът е твърд. Бяха щастливи и можех да го докосна.

СВЕТЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТЕБ

….сякаш всичко тук се нуждае от нас …
Рилке

Трудно е да си го представя
както вървя към фара, и усещам древната
молитва на ръцете cи, размахани
в противовес на краката.
Ето ме тук, застинала
между тротоара и здрача,
а небето помръква толкова бързо, сякаш е живо.
Ами ако чувстваш невидимо
притегляне между теб и всичко друго?
Момче на колело профучава,
отворената му бяла риза се развява
зад него като крила.
Трудно е да си човек. Знаем твърде много
и твърде малко. Дали бризът се нуждае от нас?
Ами скалите? Чайките?
Успял си да направиш нещо добро,
а океанът не го е грижа.
Но когато ябълката на Нютон пада към земята,
и земята, едва забележимо,
се присламчва към ябълката .

РЕМОНТ НА БАНЯТА

Ако това е последният
ден от живота ми, няма да се оплаквам,
че корнизът за завесата на душа
не е на мястото си, въпреки че
пробива плочките.
Нито ще се притеснявам
за водните капки по оцветения в кайсиево
сатенен лак, едва ли не болна,
че не използвах полугланц. Не.
Ще застана на прага
да гледам слънцето да бляска
по хромирания кран, и ще вдишам
миризмата на силикон. Ще се дивя
как водопроводчикът настройва крановете за гореща
и студена вода. Ще се вгледам
в гънките зад ушите му и в сивите
петна в наболата брада. Ще се въздържа
да не го докосна. Или може би
не. Може да погаля
бузата му и проуча
очите му, кехлибарени като виолончело,
набръчканото му чело, фините
нишки от капиляри, устните му
почиващи заедно, мълчаливи
като стари приятели -
ще се взирам в него
сякаш за пръв път
виждам лице.

ЦЕЛУВКА

Когато Лин видя гущерчето
да се носи по повърхността
на басейна на свекърва й,
скочи вътре. И понеже то не
дишаше, тялото му отпуснато като на бебе
опиянено от млякото, тя го постави на дланта си
и притисна с върха на пръста си копринените му
гърди
с почти същата сила, с която
пробваш зрелостта на праскова, само че
по-бързо,
енергичен, кратичък натиск, леко пружиниращ.
После коленичи , вода се стичаше от
обувките и Док Мартен,
от камуфлажната тениска с разпорена яка,
и наведе лицето си до това на гущерчето,
пълните си меки устни до мъничката скована челюст,
която бе отворила с гъвкав палец,
и вдъхна миниатюрно облаче в дробовете му.
Слънцето се взираше в тюркоазената вода.
И какво ако беше спасила едно гущерче?
Едно повече или по-малко в света?
Но тя дари съживителната целувка,
пак и пак, докато набръчканите му клепачи се обелиха,
мускулите му предизвикаха първи собствен дъх
и тя го постави на горещия цимент
където то спря за миг
преди да се стрелне надалеч.

КАК ДА СЕ ИЗВИНИШ

Сготви едра риба - избери някоя
с много кости, скелет,
който трябва умело да покажеш,
може би този на крилатия
сребърен шаран нахлул в Големите езера и запратил
другите в забвение. Ако не живееш
близо до езеро, ще се наложи да пътуваш
Най-добре пеша, за да покажеш, че си решен,
но може да вземеш и влака, и да се оставиш
да те приспи люшкането на вагона
по релсите. Позволи си
да бъдеш утешен за каквото си направил
или не, тъжен, красив
човече. Когато майка ми лежеше в болницата,
наложи се с дъщеря ми да разчистим дома,
в който тя нямаше да се върне. Когато се възстанови,
тя попита, невярваща:
Как можахте да изхвърлите всичките ми обувки?
И така, ще ти трябва лодка.
Може да я вземеш под наем или купиш,
но, ако ще оправяш света, построй си собствена.
Тънки летви
от червен кедър са идеални,
но не посичай дървото. Все ще намериш
някоя порутена плевня или повален ствол
ако повървиш още малко.
И някой с дъскорезница.
И някой да ти заеме инструменти.
Къдричките на дървените стърготини
и парфюмът им
ще подсладят часовете. Всяка нощ
сънуваме трийсет и шест милиарда сънища.
В една нощ може в съня да си върнем изгубеното.
Така че гриловай бледата риба.
Освободи се от досадните си истории.
После занеси тлъстата, сочна риба на който си наранил.
Има много от какво да се страхуваш като същество
в хватката на времето, но това
е безопасно. Не ти и трябва да се оправдаваш.
Товa е просто поредният начин да усетиш,
че си жив.