СЛЪНЧЕВА ДЪГА

Юлия Туджарова

СЛЪНЧЕВА ДЪГА

Иззад облаците бели,
с вятъра на път поели,
златно слънце се показа
и с усмивка щедра каза:
- Ставайте, деца, от сън,
ден прекрасен е навън!

С вас хвърчилото вземете,
на полето го пуснете.
Тичайте след него вий,
свят дорде ви се завий!

За отмора, сред цветята
бързо лягайте в тревата,
към небето погледнете
и дъгата прегърнете!

Вижте колко е красива,
в багри цялата прелива!
С диадема на главата
е закичена земята -
многоцветна и сияйна,
хубостта й е безкрайна!

- От кого е сътворена?
Как в простора е родена? -
питате ме с искрен глас
и я гледате в захлас.

Тя е чуден феномен,
във простора зароден
от пречупване на светлината
надалеч във синевата
и за нея сме виновни
аз и капките дъждовни.

С красота се заредете,
бодри в къщи се върнете
и със шарени боички
нарисувайте я всички!


ГОРДЕЛИВЕЦ

Петльо шарен, гласовит -
що си толкова сърдит?
Кукуригаш вече час
със пресипнал, войнствен глас.

Искаш нещо да ти дам,
но и ти не знаеш сам,
и си толкоз неразбран,
правиш се на хулиган.

Сламка в човка си сложил,
ален гребен си извил,
пляскаш ядно със криле,
търсиш повод за меле.

На петлите уж си вожд,
а със тях си все на нож,
гледаш ги със зли очи,
до небето пух хвърчи.

Ти с характер си чепат,
мислиш се за тарикат
В огледалото се виж.
Трябва да се промениш!

Имаш, Петльо, чуден глас,
гордост е това за нас,
но си страшно заядлив.
Жалко, че си тъй красив!


ШУШИ ОХРАНИТЕЛ

Мъничко мишле зарана
влезе вкъщи без покана,
ритна със краче капана
и се шмугна под дивана.

Тича, шушка - няма мира,
с номера ме сюрпризира
и на Шуши то се смее,
даже песничка му пее.

А пък Шуши сладко мърка,
под мустак се смей и хърка,
викам го, но той не чува
и се прави, че бълнува.

Гледам го и сам се питам:
- Как на него да разчитам?
И се втурвам със капана
мишката бегом да хвана,
и облян във пот след час
го събуждам с гневен глас:

- Хей, момче! - извиках строго,
напоследък дремеш много,
бързо ставай, нещо става,
тоз мишок ме подлудява.
Имаш ти към мене грях,
че нощеска буден бях!

Шуши бавно се протяга,
по корем на пода ляга,
под дивана той поглежда,
вдигайки едната вежда.

А пък там от страх примряло
във кожухчето си бяло
бе мишлето се стаило,
мигайки с очички мило.

И разнежен Шуши рече:
- Иде ми до гуша вече!
Глупаво си и мъничко,
а навярно си добричко,
затова прави кръгом
и далеч от моя дом,
че не тръгнеш ли завчас
с ярост ще те погна аз,
и ще стане страшна драма.
- Хайде, дребен, да те няма!

Чувайки, му казвам: - Шуши,
виж торбичката със круши,
дупка има тя в средата,
празна вее се горката.
Накажи го тоз мишок,
да му бъде за урок!

- Що ти става? Спри за Бога!
Да го сторя аз не мога.
По природа съм добряк,
всеки ми е мил и драг! -
хитро ми отвръща Шуши
и доволен в мен се гуши.

- Круши, братко, аз не ям,
знаеш го отдавна сам,
риба по-добре ми дай,
няма да откажа, знай!

А на мишката горката
й показах днес вратата
с пожелание за слука,
след като си взе поука.
Затова, да не ти пука!
Спи спокойно, аз съм тука.


ЕЖКО

Тръгна Ежко за водица
с пъстра стомна във ръчица,
стъпва пъргаво, не спира,
към реката през баира.

Дни и нощи Ежко крачи,
но крачета взе да влачи
през поляни и могили,
запъхтян, със сетни сили.

И луната щом изгря
той пред себе си съзря
насред горската поляна
в лунна светлина огряна,
крехка, мъничка липа,
с дъх упойваща нощта.

И до нея той приседна,
но умора го налегна,
и с прозявка на уста,
на секундата заспа.

Сън юнашки Ежко спа.
Златно време пропиля.
А когато се събуди,
страшно много се учуди,
че дошла бе вече зима
и снежец в гората има.

Стреснат, скокна от земята.
Поразкърши си снагата.
И по снежната пътека
затърча със стъпка лека.

Щом пристигна на реката,
запроклина той съдбата,
че водата й студена
беше вече заледена.

Без секунда да се бави,
плю си на ръцете здрави
и със ноктите корави
дупка във леда направи.

Стомничката в нея спусна,
но със пукот тя се друсна
и започна да гъргори,
сякаш че му проговори.

И дочу във този час,
някой да ридае с глас:
- Рибка съм съвсем мъничка.
Кротко плувах си самичка,
но попаднах за беда
в стомничката със вода.

- Искам вкъщи да се върна,
мама мигом да я зърна,
братята си да прегърна,
със любов да им отвърна.

И разчувстван Ежко рече:
- Що да сторя, рибке, вече?
Път далечен извървях.
Куп несгоди преживях.
Падах. Ставах. Мокър бях.
С дни изобщо не ядях.

Посред лято тръгнах рано,
в слънчеви лъчи огряно.
Стъпвах бодро. Пеех песен
и така до късна есен.

Студ застигна ме в гората.
Бях далече от реката,
и когато там пристигнах
от безсилие изригнах,
че се беше тя сковала,
в ледена прегръдка бяла.

Цяла нощ след туй не спах,
дупка във леда дълбах,
да напълня със водичка
стомничката си мъничка.

Но какво е мойта сага
пред неволята ти, драга?
Чак сърцето ми помръкна!
Не плачи! Ще те измъкна!
И обърна той в реката
стомничката със водата.

Щом усети свободата,
скокна рибката в реката
и щастлива му извика,
колкото гласче й стига:

- Скъпи, Ежко, друже драг
имаш ти характер благ
и макар че си бодлив,
ти си приказно красив!


ВЕЛИКДЕН

За Великден, няма как,
гости ще ни дойдат пак.
Отдалече в късен час
ще пристигнат те у нас.

Вред се носи аромат
тъй обичан и познат.
Курабии и бисквити
с целофани са увити.

Сложила престилка чиста
със бродерия сребриста,
баба меси козунак
за децата със мерак.

Печката с дърва бумти,
жега е и тя сумти,
но тестото, за да втаса,
нужни са му два-три часа.

И със празнична нагласа,
баба в кухнята донася
тенджерата със яйцата,
купичките със боята,
и с памучета мънички
боядисва фино всички,
и червено ми подава,
за адет, да бъда здрава.

Сини, жълти и зелени,
две дузини със червени,
греят в празнични премени
в кошницата наредени.

И запалва три свещички,
живи, здрави да сме всички.
Във едно събрала пръсти
със смирение се кръсти.


ГАТАНКА

Бърза весела дружина
от вагони и машина,
с пълна пара в ранен час -
свирката надува с глас.

С потно чело без умора
ден и нощ превозва хора -
от градчета и селца,
тръгнали на път с деца.

Има правило желязно
да се движи безопасно.
Без авария на път,
да се връща всеки път!

Щом на гарата пристига
до небето вой надига
и на всички казва ясно:
- Настрани, че е опасно!

- Мощност имам аз огромна.
Страшна тяга. Главоломна!
Затова, почти през ден,
става нейде инцидент.

- На перона кротко стойте
и на ум до десет бройте,
докато се спра изцяло,
и развея флагче бяло.

Цвят на въглен от камина
има нашата дружина
и римува се със мак.
Цвете не е, а е…..
(влак)


ЗНАХАРИ

В дъбравата стара нявга живели
два достолепни бухала бели.
Лечители били, изкусни знахари,
лекували мъдро млади и стари.

Веднъж като хала вятър задухал
и разболял се старият чухал.
Започнал да охка, да киха, да буха
и звучно носа си горкият да духа.

Знахарите мигом проблема разбрали
и билки омайни за него набрали.
Торбата на рамо с илачите взели
и към дома му завчас отлетели.

За болното гърло мента сварили.
Отварата дъхава с мед подсладили.
Със камфор разтрили му старите жили
и с топло юрганче след туй го завили.

Старият чухал в гнездото лежал.
Коремът болял го и с дни не ядял.
Внезапно обаче от глад прималял,
две мишки излапал и в миг оздравял.