Бисера Дживодерова

Не можеше да живее без него. Той беше смисъла на живота й. Само той и никой друг. След днешния ден й оставаше само смъртта. Да, трябваше да си отиде от този свят, щом Валери не искаше да е повече с нея. Но как? Това беше въпросът.

В никакъв случай не биваше да се беси. Беше гледала на един филм, че обесените са с изпразнено съдържание на пикочния мехур и дебелото черво. Е, това беше отвратителна картина!

Да се застреля също не беше добре. Първо защото нямаше с какво и второ - не искаше да оставя труп с повреди. Да се отрови? Пак починалият не изглеждаше добре. Абсурд беше да се хвърля от покрива, моста или под влака. Какво щяха да намерят от нея и да изложат за поклонение. Едно нищо.

Не искаше да бъде в затворен ковчег. Оставаше й да се удави. Бър-р-р-р, удавниците са подути и нахапани от рибите. Ами сега?! Какво да прави? Ще трябва да остане жива.

Да, точно така. Живо тяло, но с мъртва душа. Ще ходи, ще яде, ще спи, ще разговаря, а отвътре ще бъде студена и куха. Как ще стане не й беше точно ясно, но нямаше друг избор.

Нейната любов беше без граници. Щеше да изживее този живот така, а за следващите - не знаеше, защото не беше сигурна, че ги има.

Уж разправят това-онова, ама как точно е - никой не знае. Е, ако трябва и тях ще изживее така - без да обича друг мъж!

- Марче, някакво момче те търси по телефона - извика баба й от хола.

- Не ме интересува никой, ама абсолютно никой! - изкрещя внучката й от стаята си.

- Той вика, че е взел билети за рок концерта довечера в клуб „Синя зона”. Ще можеш да си облечеш новата синя блузка - отново високо я осведоми старата жена.

- Не, не, и пак не! Не искам да виждам или чувам никой! - отсече Марчето.

- Ама той вика, че е Пламен - не престава да посредничи бабата.

- Кой Пламен? - Любопитството сви гнездо в душата й.

- Вика, че е Пламен Иванов от Х “В” - уточни псевдотелефонистката.

- Не може да бъде! Той е най-готиното момче в училище. Всички момичета ще ми завидят - скочи внучката и се втурна към телефонния апарат. Издърпа слушалката от ръцете на баба си и с най-нежния си глас каза:

- Здравей, Плами. Откъде научи номера ми?… А-а-а, от Валери и ти е казал, че скъсахме днес… Ами-и-и! Не мога да повярвам! И защо до сега не ми показа с нещо, че ме харесваш?… О-о-о, нямах никакви сериозни чувства към него. Та той е само едно смотано хлапе в осми клас… Е-е-е, едно момиче в осми клас си е вече истинска жена. От мен да го знаеш… Разбира се, че ще дойда! Чакай ме пред входа в седем без петнайсет. Чао! - Остави телефона и се хвърли на врата на баба си. - Бабче, аз съм най-щастливото момиче днес! Представи си Пламен Иванов от Х „В” ме е харесва отдавна. Аз дори не подозирах за това. Хайде да ми навиеш косата на ролките. Довечера трябва да съм най-красивата!