Стоян Етърски

Цяла седмица се кани.
Цяла нощ валя.
От балкани до балкани
всичко побеля.
Къщите, под гугли бели
сгушени, димят.
Спят под губери дебели
нивите, лесът.
И сред тая заблестяла
бяла тишина
с весел бяг е полетяла
пълната шейна.
Друсат сребърни звънчета
буйните коне,
плуват храсти и дръвчета
в снежно ширине.

1977 г.