Анна Маджурова

СКРИВАЛИЩЕ

Цял живот те търся
по хорските улици,
в очите на циганки,
по скалите на чужди ребра,
в ръцете на фокусник,
по перваза на къщите,
в беззъбата уста на вятъра.
Ти не си никъде,
а аз обикалям ръба на вселената
и моля времето да ми хвърли
черупка на мида,
за да се скрия.

КЛЕТКА

Вълните на любовта ми
вечно се блъскаха
в скалите на твоите очи,
където светът се отразяваше
по гръцки син
и аз търсех красотата
лъжейки се, че любовта
ще ни спаси
от бездната,
която представляваха
ръцете ти,
вечно търсещи
друга половинка
за кафеза
в гърдите ти

ЦВЕТЕ В ПУСТИНЯТА

Любовта ти расте
като цвете в пустиня
и всяка вечер се разтваря
тихо в мрака -
като романтичен филм,
обвит в мъгла
под лунната светлина
на ласките ти.

Думите ти -
абстрактен танц,
във въображаемата градина
на нежността,
където езика ми
се преплита от мълчание.

Под звездната покривка на нощта
събирам като перли
нишки от време,
в което всеки поглед
е стих,
а всяко докосване -
симфония.

ПИСМА, КОИТО НЕ ИЗПРАТИХ

Във въображението си рисувам
вълшебни карти,
където всяка мазка
е стъпка към теб,
но образите -
ехо на мечти,
изчезват като звездни пътеки
в небето на нищото.

Косите ми,
като цветя в полето,
остават недокоснати,
а ръцете ти -
все така далечни,
нехаят за съществуването ми.

Неизречената любов е танц
на болката от тишината
и прехапан език -
до лилаво.

Неизречената ми любов
са писмата,
които никога
не ти изпратих.

ЛАБИРИНТ

В тъмния кът на света стоя,
безмълвна жертва на времето.
Очите ми - свидетели на мълчание,
затворени в крехкостта
на нищото.

Аз съм картина на утрото,
в което слънцето гасне.
Стъпките ми са тиха мелодия,
по пътеки, които никой
не иска да следва.