КАК ДА ПИШАТ ПИСАТЕЛИТЕ, ЗА ДА НЕ ГРЕШАТ СЛОВОСЛАГАТЕЛИТЕ

Георги Михайлов

Красавица бе нашта Йочка;
(Тук запетая с точка!)
пред нея всеки бе в омая,
(Тук само запетая!)
ала един поет-голтак
(Не трябва никакъв тук знак!)
загази до уши след Йочка.
(Тук вече трябва точка!)

*
Призна й той с дебелоочие:
(Тук трябва двоеточие,
а после - разбери добре -
прехвърляш нов ред, но с тире!)
- О, Йочке, ти си възхитителна!
(Тук трябва удивителна!)
Ти имаш чар всеобаятелен!
(Знак възклицателен!)
И ден и нощ за теб мечтая;
(Точка и запетая!)
към теб стремя се с’ жар, с’ любов,
(След двете „с”-та - апостроф!)
едничка „музо” между всички,
(Да бъде музо във кавички!)
и питам: ще ли съм щастлив
(Подчертаното с курсив!)
за отговор по-положителен?
(Знак въпросителен!)

*
И любовта бе упоителна!
(Пак удивителна!)
Но бърже брак й сложи края,
(Запетая!)
защото Йочка стана майка,
(Турни тук запетайка!)
а той - бавач, готвач и прочее…
(Турни му многоточие!)