Манол Манов

Чудя се какво на мойта баба стана -
никога не е била така чевръста:
изведнъж смутена за ръка ме хвана
и побягна с мен по стълбите на пръсти.

Тича бързо и назад не се обръща,
хладно е навън, а аз съм по чорапки.
Палто, шалче - всичко ми остана вкъщи
и със тях е даже новата ми шапка.

Цялата тресе се, мънка и трепери,
после изведнъж ми обяснява късо:
- Няма ли най-сетне някой да намери
средство срещу тия пусти земетръси.

Чак сега разбирам всичко, но не смея
думичка да кажа или пък да гъкна.
Щото зная: прихна ли да се засмея,
на часа веднага боя ще отмъкна.

Свивам се и трая, а пък то бедата
е в това, че вечер, щом се разлудея,
къщата започва цяла да се клати
и се люшва даже горе полилея.

1984 г.