ОБИЧ

Никола Боздуганов

ОБИЧ

При мама, щом се гушнеш -
до шията й снежна,
ти ставаш тъй послушна,
тъй кротичка и нежна,
че и самата мама
до тебе засиява…
Дали й даваш хубост?
Или пък тя ти дава?

1972 г.


ИДЕЯ

Недейте мисли, че е лесно
да си с голям талант роден!…
Омръзна ми, признавам честно,
да декламирам всеки ден

пред гости, близки и роднини,
да пея песни всеки час…
Не може просто да почине
за малко бедният ми глас.

Но ние с мама сме решили:
през настоящния сезон,
да не хабя напразно сили,
ще изнеса концерт в салон.

1973 г.


ПИШИ БЕ, МАЙСТОРЕ

Върху дъската на Емил
се мъдри някакво творение,
изваяно в модерен стил
от кал и буйно вдъхновение.

Прилича на какво ли не:
на кит, на заек, на печурка…
Пиши бе, майсторе, поне
отдолу, че е костенурка!

1973 г.


МАЛКАТА ЦИГУЛАРКА

Тези пусти струни!
Как да се научат?
Котки ли са, питам,
та така мяучат?
Пръстите си слагам,
уж където трябва,
и лъка изтеглям,
без да го отслабвам,
а така скрибуца
пустата цигулка -
песента излиза
все на пресекулка.
Щом засвири мама,
друго сякаш става -
как звучи красиво,
чудно как запява…
Нищо, че съм малка
и че не умея -
аз ще се науча
по-добре от нея!

1976 г.


КОСМОНАВТ

Кръстоса Пенчо две дървета,
сандъче за седалка сложи…
И в построената „ракета”
тържествено се разположи.

Но сам. Не пуска други значи,
че щял да натежи товара…
Е, няма кой за туй да плаче,
самичък нека си я кара!

Иванчо, Велизар, Евгени,
Диана, Стефчето и Марта
край „космонавта” наредени,
зачакаха да видят старта.

Натиска Пенчо лоста, важен.
Върти го. Пъшка и се сили.
Но който е видял, да каже:
ракета без мотор лети ли?

1978 г.