ОТИДЕ СИ ВЛАДИМИР ЯНЕВ
На 16 юни 2024 г. почина литературният критик, поет, прозаик, редактор, педагог Владимир Янев. Той е роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ “Лиляна Димитрова” (днес СОУ “Св. Патриарх Евтимий”) в родния си град и българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски“ през 1972. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 преподава в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 – лектор по българска литература в Санкт-Петербургския университет.) Докторска дисертация: “Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература“. Доцент в катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“. Член на Съюза на българските писатели, на Българския П.Е.Н. – център. Автор на литературоведските книги: “Живея и препрочитам“ (1990); “Признати и непознати“ (1999); “Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“ (2000; ІІ основно преработено издание – 2008); “С вас, седмокласници, да прочетем заедно“ (2002); “Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)” (2002); “Българска литература след Първата световна война“ (2002); “Живият разказвач Николай Хайтов” (2008), “Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни” (2008). Издава двуезичните поетични книги “Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999) и “Петербургски стихове. Петербургские стихи“ (1999). Автор на “Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000 – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея “Скоростта на мрака“ в студентския театър “Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев); “Съдържания. Разкази и още нещо” (2000); “Втора цигулка. Строшени херми” (2007); в съавторство с Иван Митев: “При Златната река. Думи за Георги Богданов” (2008); на стихосбирките “Петербург” и “Любов от миналия век” (2009). Публикува книги за младите читатели: “Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994); “История на световната литература, разказана за деца и юноши” (1994 – т. 1; 2003 – т. 2); “Световната литература, разказана за деца и юноши” (2006 – т. І). Автор и на хумористичните “Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994); “Ние сме за “Локо“ Пловдив“ (2001); “Големия/т/ Хълм. Казармени истории“ (2004); “Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа.” (2006) и др.