Михаил Анишченко

превод: Надя Попова

***

Древната мъдрост на Нил сякаш стаил съм,
келтско сърце в гърдите ми се премята…
Нека погивам, но никога милостиня
няма да прося, нито попътен вятър.

Ръси дъждец, запрехвърча и сняг лек.
Господи Боже, с какво ли не ме натовари?
Сърцето ми е огромно като Ноев Ковчег:
приютявах в него всякакви земни твари.

Изпъдих ги, Господи, изпъдих ги - прав им път! -
в гърла да се вкопчват като свирепи хрътки…
Ще хапна край иконата от хлебеца твърд,
ще се разтъжа за случайни прегръдки!

Ще изляза от къщи в януарския мрак дълбок,
където сребрее от край до край снеговея,
паметта като прежда ще навия аз на кълбо,
за да си изплета нова памет от нея.