Димитър Ценов

Художник чуден есента е,
с бои различни оцветява
и може в миг да те омае,
когато с четка се явява.

Дърветата опашки рижи
размахват пак като лисици,
а вятър като вълк угрижен
разпалва гладните зеници.

Боя на този лист и онзи
в различни гами тя полага,
ала когато свърши бронза,
в миг есента-художник бяга.

Тогава идва бяла зима
и като скулптор древен тя е,
и мълчалива, и незрима
с длето от скреж света ни вае.

1986 г.