ЛАСТОВИЧКИ НАД РЪЖТА
ЛАСТОВИЧКИ НАД РЪЖТА
На Н. Фурнаджиев
Много здраве занеси на Каля,
пътниче, към село ли отиваш?
Аз подкарах с дрянова копраля
два орли над бащината нива.
Пламък сипе божията утрин,
пори силно дъбовото рало
и блещи на лявото ми кутре
пръстенчето като огледало.
И кръстосват ластовички сини
над ръжта, замаени от свежест,
и далеч над малките комини
някой пей, нарежда тих и нежен.
Ветре, довей хубавото име,
двете черни очи черешови.
Помогни ми, боже, помогни ми,
гърне със имане да изровя!
ИДЕШ ЛИ
Чакам пак тревожна и замислена.
Ведрост вей вечерния ветрец.
Вишни, като гроздове надвисли над
покрива, поронват бял прашец.
Колко са дечицата ми тичали!
пратих ги по друма към града.
Що съм те, соколе мой, обичала,
питай ги - момчаните чеда.
Бяла глъч по радостната уличка -
връщат се чарди от водопой.
Галя им косите златни кротичко.
Идеш ли? Не идеш, Боже мой!
————————–
сп. „Нов път”, г. 1, кн. 10, 15 април 1924 г.
