Иван Карик

Искам да съм котка
като мишка кротка -
да съм поспалива,
тоест - мързелива.
Много да не шавам
из апартамента,
само в коридора
на килимче жалко
да се излежавам
почти на цимента.
А да мръдна малко,
хей така, из двора,
за да поиграя
с някаква хартишка,
или да си хвана
пакостница мишка -
моите стопани
никак не желаят -
сякаш е украса
котешката раса!
И се мислят прави…
Имат много здраве!
Хич не се предавам,
дръзко отмъщавам.
Как ли? Много просто:
щом сама остана,
ноктите си остря
смело на дивана,
драскам по стената,
в дупки се завирам,
прахоляк събирам
и го разпилявам,
без да се смущавам.
Моите стопани -
болест да ги хване! -
искат да съм кротка,
само да им мъркам,
ама страшно бъркат!
Аз съм смела котка.
Ще им изподраскам
мебелите модни.
Те са лоши хора -
пак ще ме напляскат
и ще ме изритат
с викове на двора:
- Мършо, марш оттука!
С радост ще политна
и ще измяукам:
- Вече съм свободна-а-а!
Мишката е кротка-а-а!
Аз съм волна котка-а-а!

1984 г.