Петя Пейчева

Бургаските поети ме очакват
с морето - най-голямото събитие
от първото ми детско, синьо лято
до днешния ми разговор с вълните.

Във този град съм влюбена и пазя
нашепващите, бели раковини
със спомени и чувства на талази,
прииждащи от минали години.

Не вярвахме във щъркели и ето,
че нашата любов не остарява
като онази непокорна Петя,
тя всяка пролет на брега остава.

Сърцата ни са нежно уловени
във мрежите, изплетени от рими,
и жители сме на Бургас, пленени
от неговите вечери любими.

Една въздишка носим за морето -
почти изречена любовна клетва,
отиваме си, не съвсем… където
пак се завръщаме, като поети.