ЛЕВСКИ – ДЕЛЧЕВ
В освободителните борби на българите израснаха мнозина белязани личности, които оставиха дълбока бразда в историята на революциите. Но двама са високо над всички, със своето човешко и обществено съвършенство: Васил Левски и Гоце Делчев.
Първият отсам Пирина и вторият - оттатък достигнаха до най-високия връх, до който се е домогвал чистия и благороден дух на племето ни.
И двамата носеха в себе си, в идеална форма, всички ценни човешки и обществени качества, чрез които станаха знаме и символ на вечна велика човешка борба.
И най-добрата идеология не би намерила дълбок отзвук в масите, ако тя не се носи и провежда от една съвършена, обайваща личност.
Обективните политико-икономически условия раждат идеите на недоволството и бунта, но тези идеи може да останат мъртви, или само блян, ако белязаната личност не ги одухотвори, не ги направи жизнени и конкретно осъществими.
И ако не обедини, чрез нравствената светлина на своя дух в едно организирано единство, мислите, чувствата и волята на недоволните.
Историята на човечеството изобилствува с примери, когато прекрасни идеи, по липса на истински, белязани личности, или са закъснявали в своето развитие, или са оставяли мъртви, или са били проваляни.
А няма по-опасна мисъл от мисълта, че на поставения начело е позволено повече, отколкото на обикновения редник.
Този своего рода философски еретизъм е нанесъл у нас големи поражения. Чрез него известни челни личности са оправдавали недопустимите от тяхното призвание слабости.
Наистина, човешките слабости са за човека, но те трябва да се контролират, дори да се премахнат изцяло, щом като си начело. Нищо не действува тъй силно, както личното действие на водача.
И когато това действие е проява даже на обикновена човешка слабост, то израства във въображението на масите или като катастрофален пример, или като престъпление.
След Васил Левски Гоце Делчев е вторият белязан водач на племето ни в неговия стремеж към човешки и свободен живот. И двамата, като съвършени духовни личности, имаха редкия дар да чувствуват времето и хората.
И въпреки че бяха високо над тях, те бяха всецяло в тях, бурния и трагичен живот, който се раждаше всеки ден.
И нищо не въздействуваше на масите така неотразимо, както нравствената красота на тяхната личност.
Тази нравственост, съчетание на мисъл и воля, на бунт и хуманност, вдигаше черни чембери и крепеше вярата на цял народ.
Като съвършени водачи, чужди на човешките слабости, Левски и Делчев нямаха личен живот. Те не принадлежаха на себе си не само формално - както мнозина други - но и фактически. Принадлежаха на хилядите, които бяха пробудили и които водеха към освобождение.
Тъй наречените човешки радости бяха непознати за тях. Защото вън от борбата, вън от народа, за тях нямаше нито смисъл, нито радост. Такова самоотричане е свято и то е достойно само за малцина под слънцето.
И днес,толкова години оттогава, и Левски, и Делчев си остават образци на истински и съвършени водачи.
Изминатото време ни донесе много разочарования, а тези, които поеха техния път или паднаха, или от освободителната борба направиха професия.
И в такова едно време, като сегашното, със своето нравствено величие Левски и Гоце остават все още единствени и ненадминати.
Те, които от скромни и безпретенциозни личности станаха за масите легендарни и обожествени водачи на всенародното освобождение.
————————
в. „Светлоструй”, г. 13, бр. 16-17, 10.04. 1941 г.
