Адриан Попеску

превод от румънски: Огнян Стамболиев

НЕ ВИКАЙ!

Не викай! –
да не падне в морето лунатика.
Ей го там –
на покрива на църквата!

Не говори,
не разклащай сълзата,
върху която стоим ние с тебе –
съзвездие, паднало в езеро.

С толкова малко неща
ще сравниш огорченото лице на хлапето,
хукнало към колелата.
Ей го там –
ще сграбчи в кафеза на шепите си
искрата от злато,
блеснала под копитата с нови подкови
върху чакъла на селския път.

ТРЪБИ

­- Къде редиш поемите си? –
попита ме веднъж приятел. –
В китайски павилион
или в планинска хижа?

-­ В панелния комплекс
в кутия от желязо и бетон,
която чистя сам.
А може би в предградията на Небето…

­- Защо все криеш листите изписани,
когато някой влезе в стаята ти неочаквано?
Държиш се там като момче, което
не бива да чете до късно вечер.

С ръждиви железа гората е затрупана,
с бутилки празни и с хартии пожълтели…
Как можеш още в горски призраци
да вярваш? Видя ли някъде роса?

­- Послушай по-добре тръбите,
зазидани дълбоко в тази сграда,
в нощта, когато никой няма да ги чуе –
те пеят песен стара и забравена.

За изворите пеят те,
за пасищата тучни,
в които никога кръвта ни вече
не може да се върне.