Александър Земни

Когато луната кат сребърен пламък
над Царевец кротко изгрей,
и с нежна милувка над всеки ням камък
прах сребърен там разпилей,

аз слушам, дълбоко унесен,
на Янтра шумящите вълни
как тихо си шепнат и песен
поемат за минали дни.

И виждам: от Янтра изплава
божествена нимфа на речния бряг
и пита: „Все тъй ли във слава
и в блясък е Царевец пак?

Все тъй ли безбройни чертози
във мрамор и злато блестят?
Все тъй ли кат неми угрози
зъбчатите кули стърчат?”

- „Отдавна под пепел е всичко!
Днес Царевец мъртъв лежи
и споменът само едничък
останал е нам да тежи!”

- „Прощавай, о момко, тогава!
Аз връщам се в моя чертог
на Търново с мъртвата слава,
на Търново с мъртвия бог!”

А Янтра със песен приглася
и тихо вълните шептят:
те своята нимфа отнасят
далеко в подводния свят…

————–

в. „Янтра”, г. 1, бр. 6, 30. 03. 1935 г.