НЕОБХОДИМО ЛИ Е НА МЛАДЕЖТА ДА ЧЕТЕ?
Светлана Макарова
превод: Йовка Делчева
Въпросът изглежда странен… Разбира се, че е нужно!
А какви книги чете младежта?… Възможно е, когато подрастващите добросъвестно учат уроците си, слушат родителите си и педагозите, те избират книги с подвързия, обточена със злато, но…
Но децата на интернет опознават съвременния свят и, доверявайки се на рейтингите, където са позиционирани новите писатели, издигнати и придвижени от литературните семинари и критици. Доверяват се и на това, че техните книги са наградени с престижни премии “Дебют”, “Букър”, “Голямата книга”, “Заветна мечта” и т.н.
С всяка година списъка с имена се увеличава и все по-често се усеща, че зърната се подменят с плевели.
Да започнем с истинските зърна, та нали купувайки продуктите, сега се гледа не само дата на производство, но и за наличие на консерванти, изкуствени оцветители, генно модифицирани продукти и вече никого не учудва, ако виното или млякото са направени от прах, а в салама има растителни белтъци… Както и никого не учудва “Фабриката за звезди”, която прави по шаблон самите тези звезди и то така успешно, че няколко месеца след проекта концертните зали се пукат от зрители, а после ги сменят нови „звезди”. И в резултат на това, на сцената вместо новия Лемешев идва Дима Билан, вместо Русланова – Надежда Баблина, вместо Зинкина – Кадишева…
На телевизия се научиха даже и цирковите представления, над номерата над които професионалистите работеха години, а фигуристите още по-бързо. И се появява усещането, особено у младия зрител, че въобще не е задължително да овладееш тайните на майсторството, а всичко е необходимо да се прави бързо, без напрежение!
В литературата, за съжаление, също съществува „фабрика за звезди”, имам предвид Форумът на младите писатели в Русия, който ежегодно се провежда в Липки. Доколкото ми е известно, практически всички разхвалени днес имена са преминали през Липки, и вече са вписани в златните списъци на писателите и то така, че е отхвърлено всичко останало. Да, ние сме свикнали да вярваме на критиците, в Русия именно критиците /ще назова само три велики имена: Белински, Писарев, Добролюбов/ са формирали общественото мислене, развивали са обществената мисъл. И това, което се случва сега, когато слабите, бездуховни, а понякога развращаващи текстове се наричат нова руска литература – това е зла умисъл, защото е невъзможно да се повярва, че не усещат какво създават. Та даже и за обикновения читател е ясно – литературата и литературният процес днес не са едно и също нещо.
Откровено говорят за съвременния литературен процес младият писател, в случая също открит от Липки – Александър Карасев на страниците на вестник „Литературна Русия”, а в списание „Дружба на народите” критикът Олга Лебедушкина:
„Литературният процес е завладян от псевдолитературата, това е атракция с жонглиране, облекчена за затъпяващия потребител – дребни подправени неща, от типа на модерните шлагери, за един сезон. Беше времето, когато литература и литературен процес се пресичаха. Бяха търсени и Толстой, и Чехов, и Куприн. Сега, в епохата, в която тържествува пиарът, не са нужни никакви Куприновци. И защо са необходими те, ако от всеки автор може да се направи едновременно Куприн, Гогол и Достоевски за един сезон. А в другия сезон да се направи нов Пушкин и едновременно Маяковски”. И всичко това е в изгода на книжния пазар, на комерсиалните планове на издателствата, както и на множеството литературни награди, които също обслужват интересите на книгоиздателите – за един сезон. Имаш усещането, че пред организаторите е поставена задачата да подменят руската литература с псевдолитература, написана с руски букви. Огромни средства се харчат за борба с Богоподобието в човека, за пропаганда на откровения идиотизъм и невежество. И ако нашето младо поколение изведнъж се откъсне от телевизионните екрани и интернет и му се прииска да почете съвременна литература, то ще му предложат романи и повести за дегенерати, патологии, книги, в които има поголовна “провокативна инертност”, както писаха критиците за лирическия герой на Роман Сенчин. И, разбира се, във всички автори, отгледани от Липки – тотални симптоми на разпад. Ако не е свършил своята черна работа „Дом 2”, подобни книжки ще я довършат.
Аз помня с какво отчаяние говореше преди пет години, на Дванадесетия конгрес на писателите на Русия, Валентин Григориевич Распутин за изчезването на „нежния” език, този същият руски език, на който пишеха нашите класици през 19 и 20 век. На страниците на разхвалените модни литератори от 21 век светът е изобразен недъгав. Най-често употребяваната дума в тях – „наливай” – на принципа „ вечно млад, вечно пиян”. Литературните „гении” епатират, витийстват, медитират, достигат света „чрез вагината”.
Подобни текстове се позиционират не от година и даже не от десетилетие, те вече обикновено се предлагат от доценти и професори за изследвания в курсови и дипломни работи на студентите от филологическите факултети. И, о, ужас, ако нашите юноши и девойки действително считат, че именно това са авторите и най-добрите писатели на Русия. Сега даже и библиотекарите не могат да разберат къде е писателят, а къде е фалшивата звезда, създадена от финансови интереси. И с пълна пара „хранят” читателите с „пресничко”.
Така че, необходимо ли е на нашата младеж да чете?
Тема на една от Международните конференции на библиотекарите, които ежегодно се провеждат у нас, в Анаи, звучеше така: “Бъдещето принадлежи на четящата младеж”. Ако подрастващото поколение продължава в бъдеще да чете продукцията на фабриката за звезди, какво бъдеще ни очаква?
День литературы, №10 (158), 2009