КАТО СВЕТЦИТЕ

Леонел Ругама

превод: Никола Инджов

Сега искам да си поговоря с Вас
или, казано по-добре,
аз вече говоря с Вас.
С Вас,
с Вас, еднорък количкарю,
с Вас говоря.
С Вас, въглищарю омазнен,
който караш тази камара,
превит върху нея,
и я караш,
и придържаш консервна кутия,
целият окатранен,
с Вас, който веднъж омота
изпрана стара дреха
по ръчката на количката,
за да си бършеш потта, прахоляка,
а дрехата плесеняса
и горчив мирис лъха от нея,
когато пътем
изтриеш лице или шия.
Говоря на Вас,
който постави световен рекорд
по гладуване - какви четирийсет дни
и какви четирийсет нощи!
С Вас, на който прозира
ризата, с която се роди.
Има хора, които излизат
пред портите си и ти се надсмиват,
докато завиеш зад ъгъла и се препъваш в буци,
и продължаваш да тикаш количката
все с оголени колене,
все с изтощено и оголено рамо.
С Вас говоря,
именно с Вас,
да, да,
на Вас говоря.
С Вас също,
омаслен личен шофьоре,
опърпан таксисте,
прашен камионджио,
дебел автобусен водачо,
обущарю-кърпачо,
скитнико-евреин, точилар на ножове,
на брадви,
на ножици,
с всички Вас, продавачи на шербет,
с всички амбулантни търговци.
С Вас също,
продавачо на дъвка,
и с другия, който продава сладолед,
и с оня, който продава мармалад.
Говоря
на оня с торбата кокосови бонбони,
на оня с магарешкото мляко
и на простия ваксаджия,
макар да казват, че майка ми била още по-проста.
Говорете на слепците,
на слепците, които просят на спирките,
и на другите слепци с китари и без китари
(и на музикалните пролетарии),
и на наранените от всякакви рани,
и на туберкулозните от стадиона,
и на родените слепи и глухи.
Предайте гласа ми на базуките
и им кажете да дойдат,
позовете сифилистичните джандари
и апашите,
и скандалджиите
от пивниците и публичните домове,
доведете също
цялото стадо безделници,
всички безделници от всички предградия,
които играят хандбал,
да дойдат хвърлячите на топка,
да дойдат вратарите,
да дойдат, които залагат на мача,
да дойдат тези банди отвсякъде.
Извадете всички скелети,
всички скелети, които умират
в канавките,
в блатата,
в тресавищата,
в изоставените крепости,
в тинята,
по улиците на греха,
в забраненото,
в квартал „Алта виста”,
в квартал „Лопес Матеос”,
в солниците,
на Хаитянски нос
и да докарат своите гамени,
онези гамени, които
„не се раждат от глад,
но изпитват глад да се родят,
за да умрат от глад.”
Да дойдат жените:
бедрестата зеленчукопродавачка,
старата астматичка с кошницата
негърката билкопродавачка,
съмнителната евтинопродавачка,
продавачката на ледракия,
продавачката на ечемик,
продавачката на оранжада
и перачката с избелените от сапун ръце,
подносвачките на празничния пунш,
готвачките,
сводничките с всички свои хитринки -
и онова прекрасно момиче, което продава
сандвичи с масло,
и хлапачката,
която вече издува гърдички
и продава сладкиши,
и гамените, които продават портокали,
мандарини
за едно песо цяла кесия.
Да дойдат също джебчийките,
лавкаджийките,
и проститутките,
и старите гърдести проститутки,
и току-що начеващите проститутки,
говорете на спиритуалистите,
на медиумите,
на обладаните от дявола,
на преследваните от духове,
на магьосниците,
на омагьосаните,
на продавачките на цедки
и на купувачките на цедки.
Сега, когато всички сте тук,
когато всички сте тук събрани,
събрани сте и ме чувате,
искам да говоря с вас,
искам приказката си да начена,
искам всички да ме чуете и да говорите,
и да говорите на тези, които не дойдоха,
но да им говорите на висок глас, когато сте сами,
и да им говорите на улиците,
по домовете,
в автобусите,
в кината,
в градините,
в църквите,
в билярдните,
в планинските дворове,
в неосветените предградия,
по ронливите хълми,
клекнали на тротоарите,
приседнали по канавките,
изправени до вратите,
надвесени от прозорците
и накрая
навсякъде да им говорите шепнешком,
когато не сте сами
или когато някой богаташ е наблизо,
или някой копой на някой богаташ е наблизо.
Аз исках да ви разкажа,
че сега живея в катакомбите
и че съм решен да унищожа глада, който нас унищожава,
и когато преразказвате това -
преразказвайте го твърдо,
но когато няма никого от сеещите глад
и нито един копой на сеещите глад.
Замълчете всички
и подължете да ме слушате.
В катакомбите,
щом свърша работа привечер
рисувам постените
образите на светците,
светците, които умряха, за да унищожат глада.
И сутрин аз действувам като светец.
Сега ще ви говоря за светците:
Сандино
Имаше един никарагуанец,
ни политик бе той, ни войник,
бори се в горите
и веднъж писа до фронлайн Турсиос,
че ако янките, по ирония на съдбата,
убият всички негови въстаници,
той в сърцата на убитите ще намери съкровище,
по-голямо от родолюбието,
и че това ще унизи кокошката,
представена като ореол на герба на янките,
и по-нататък писа,
че ако остане сам - нещо, в което не вярва,
ще накамари целия динамит,
с който разполагат войските му,
и че със своята собствена ръка ще го взриви,
за да кажат на четиристотин километра наоколо:
умря Сандино.
Че
Ни танкове,
ни водородни бомби,
ни всичките куршуми на света…
Навсякъде се бори,
и навсякъде цъфтят смокините,
и от реките слизат безброй въстаници.
Казват, в речните смокини го убили.
Че команданте,
ние сме тоя път
и Вие сте пътникът.
Мигел Анхел Ортес
И макар вече прах,
янките се бояха от него.
В началото Сандино не го прие,
но той каза на Сандино,
че е всъщност капитан Ферерита,
и след това в битката при Окотал
на едно бяло муле
стана генерал на ангелите.
Умря в Палакагуина при ръкопашен бой.
Хорхе Навара
Беше толкова смел, колкото да не умре от мъка,
говореше на събранията,
веднъж започна да издава вестник,
имаше акордеон,
но знаеше, че освен дълга да пее
има и дълг да умре.
Умря с проядени от червеи нозе
в тинята,
но възкръсна
същия ден
и навсякъде.
Селим Шибле
Ти познаваше Селим,
знаеше, че веднъж наби
един агент от сигурността
в самата канцелария на сигурността.
Ако не бе узнал това,
нямаше да познаваш Селим.
Когато дойде да живее заради нас,
умря по същия начин, по който се роди,
но много отдавна,
от векове беше безсмъртен.
Хасинто Бака
С лява ръка опрян на зида,
а с дясната вдигнал пистолета…
Да, господа,
има вече една група хасинтовци,
които пронизват врага,
и една голяма статуя,
и кръвта му придойде
на един площад в град Рота.
Хулио Буитраго
Никой никога не обясни
защо героите не казваха,
че умират за родината,
а умираха.
Хулио се роди през юли,
роди се да унищожава глада,
роди се да се сражава сам
срещу триста.
Той бе единственият, роден в света,
който надмина Леонид Термопилски.
„Пътнико, виж и кажи на Спарта, че умряхме
в името на свещените й закони.”
Написано бе в дома,
където се роди Хулио,
единственото, което е на испански,
защото той се роди без риза,
и когато стреляше с картечница -
тогава се роди, роди се,
когато се опитваха да го убият
с полицаи,
с танкове,
със самолети.
Роди се, когато не можеха вече да го убият,
и разкажете това на всички,
разкажете го твърдо,
направо го разказвайте винаги
с кол в ръката,
с нож в ръката,
с пушка в ръката.
Поговорихме си вече.
Сега да заживеем като светците!