Петко Здравелин

Преди десет години прочутата швейцарска шоколадна фабрика „Сушард” отпразнува своята стогодишнина. Сто години производство на шоколад в Швейцария.

Представете си какво е била България по това време, когато се е създала тази фабрика? Една турска провинция, без каквато и да било индустрия, без каквато и да било не само материална, но и духовна култура.

А по това време Париж строеше своята Айфелова кула и имаше историческите си дворци, а Виена своя Пратер и своите валсове!

И ако е вярно, че културата е съвокупност от постижения във всички области на материалния и духовен живот, то трябва да се съгласим, че в България по онова време, както материалната, така и духовната култура са били при нула градуса!

Когато на запад културата процъфтяваше, в България времето се мереше още с копраля.

Когато в чужбина имаше опери, прочути художници и музиканти, у нас зурлата, кавала и гъдулката са били най-съвършената музика, а зографите най-големите художници.
И не е могло другояче и да бъде.

Духовната култура винаги се е обуславяла от материалната такава, а тази се е доразвивала и усъвършенствувала от първата.

Ние, българите, не че не сме имали култура и че късно сме се развили в културно отношение. Не! Ние сме имали една от най-старите самобитни култури в Европа след залеза на Еладската и Римската.

Достатъчно е само един поглед да се хвърли върху епохата на Симеона, за да се разбере какво сме изгубили с робството си. Друга би била днес съдбата ни, ако не беше ни сполетяло последното.

Ако тази самобитна национална култура беше следвала спокойния ход на своето развитие, може би нашата прекрасна страна би станала люлка на една нова цивилизация, която би пръснала своето влияние върху цяла Европа, както е дала писмеността си на толкова други народи.

И може би останките, дълбоките следи от тази култура, легнаха в душите на поколенията и създаде у тях онзи национален инстинкт, който пък създаде характерния български морал, който само ни спаси от загниване и асимилиране.

Защото ако е вярно, че по това време много европейски държави вече процъфтяваха (преди 100 години), то същите тези държави имаха вече и своите гешефтарски борси и публични домове…

А у нас по това време по хората момите и момците играеха поотделно и там, където се съединяваше хорото, държаха кърпа помежду си.

И ако се приеме, че моралът е съвокупност от етични норми, които определят нравственото поведение на отделния индивид, то у нас тези отделни норми са били доста строги, а отклоненията от тях са се наказвали неумолимо.

Първобитна култура - първобитни нрави. Не може една ниска култура да съответствува едни изтънчени нрави със съвършени прояви.

Тогава, като логически извод би следвало да се приеме, че след Освобождението, когато се създадоха основните условия за създаването и бързото развитие на народностната ни култура - материална и духовна, то наред с това нашия морал, нашето нравствено развитие биха ускорили своето развитие и като плод от това би се създала една високонравствена интелигенция, която би работила и творила далеч от всякакви масови пороци и падения.

Та нали ние тогава взимахме с пълни шепи всичко хубаво от запад, за да наваксаме изгубеното в културното си развитие?

Да, но наред съ това ние внесохме и кафе-шантаните, а сега ги превърнахме на кафе-сладкарници, барове и кабарета. Създаде се една разгулна интелигенция, обвзета от кариеристичен дух и лишена от идеализъм и обществена доблест.

Да разгърнем криминалните хроники. Колко злоупотребления, колко убийства, колко криминални аборти, колко прелюбодеяния. Семейният и обществен морал бидоха сринати с един замах като отживелици. Та и сега. Черна борса, къси вълни и пр.

Всички са се юрнали милионери да стават. Адвокати замесени в „цървулена афера”; търговци в „бозаджийска афера”; чиновници в „брашнена афера” и пр.

И всички тези хора без свян и съвест стъпкват в краката си дълговековния ни морал, който ни съхрани като нация.

Сега ние се хвалим често, че сме догонили в културно отношение запада, а често даже и че сме ги надминали.

За късо време наистина ние постигнахме много и почти наваксахме онова, което бяхме пропуснали през време на робството. Но какво остана от нашия бит, от онова, което ни характеризира като нация, годна и достойна да води самостоятелно съществувание?

Подложихме си онова международно нивелиране, което се нарича „модернизиране” и без какъвто и да било сериозен критерий и се отказахме от много красиви и смислени неща.

Необходимо е да преценим културата си. Да я направим чисто народностна. Да я подчиним на вековния здрав български морал, което ще укрепи народностния ни дух и ще даде нов по-смислен и по-дълбок тласък на културата ни.

Така ще се спасим и от онази страхотна морална нивелация, на която са подложени много от европейските държави и която води към сигурна национална смърт.

Културата и моралът трябва да бъдат съгласувани. Здравият български морал, който утвърждава всички стари и затова вечни - лични, семейни и обществени добродетели, трябва отново да бъде всаден във всяко българско семейство.

Новото време изисква нови хора - културно издигнати и морално съвършени!

———————-

в. „Литературни новини”, Варна, г. II, бр. 1, 11 април 1943 г.