ПЪРВИ ЮНИ
Стихове за празника на детето
ПЪРВИ ЮНИ
Всички повтарят, че днес ми е празник -
с букет от балони, с дъжд от бонбони
започва денят. Толкоз са мили, добри
и усмихнати, чак е някак си нереално.
А аз начумерена, а аз разтреперана,
тропам ядно с краче, пищя и се дера:
„Не искам да ходя на детското утро,
а искам при мама, при мама, при мама!
Не искам смешници, и фокусник - също,
не ща и подаръци, не ща сладолед,
ни куклен театър, ни на въртележката,
а искам при мама, при мама, при мама!”
„Но тя е на работа, вече ти казах.” -
търпеливо повтаря баба за кой ли път.
„Тогава ще взема да се разболея!” -
заплашвам хълцаща и пресипнала аз.
Защото явно само когато съм болна,
моята майка може да бъде „в болничен”.
И тогава сме заедно денонощно,
и хем ми е хубаво, хем ми е лошо.
Нослето си бърша демонстративно,
и кашлям (дали на ужким или наистина
вече не знам), баба загрижено ми пипа
челцето, а после ме плиска с хладка вода.
Набързо ме слага в леглото и носи
термометър, чай и онзи гаден сироп.
А после звъни на доктор Недялкова -
да дойде и да ме преслуша със стетоскоп.
Лекарката след много внимателен преглед
постави окончателната диагноза:
„Детето е здраво, но много разстроено,
защото постоянно тъгува за майка си.”
Тя прибра кочана с ненужни рецепти,
но направи следното предписание:
„По възможност въпросната майка
нека да започне да работи от вкъщи”.
ГОРСКАТА ФЕЯ
С прабаба заедно изплетохме
венче-корона от цветчета,
а после обички и гривна.
И се превърнах в горска фея,
накипрена за важен бал…
Затичах из поляната
засмях се, затанцувах весело,
но както се въртях, се спънах
в една къртичина
и тежко тупнах по дупе!
Короната ми се търкулна
в тревата, загубих си бижутата…
А гривната ми беше станала
на мъничко часовниче, което
показваше, че време е за плач.
НА ПАЗАР И НА КОНЦЕРТ
Накъсах дребни маргаритки,
наречени Парички, в джобчето
ги сложих и отидох на пазар.
Във магазина на гората си купих
аз от вятъра почти узряла ягодка,
две жълти пеперуди, три блестящи
майски бръмбара, четири перца
от опашката на сойка (за ветрило),
пет жълъда, шестточкова калинка
седем стръка от коило и още, още,
още, още, още интересни нещица…
Остана ми и ресто - три цветчета.
С тях ще си платя билета за концерта -
довечера ще пее славеят, а на цигулка
ще му акомпанира старият щурец.
Но за голямо съжаление ще бъдат там
и хулиганите комари, които хапят
дето сварят… Но аз ще набера букет
от лавандула, мента и босилек -
растения, така омразни за тях.
Ще се загърна с аромата им и
преспокойно ще изслушам
славеевата „Кантата* за гората”.
—————-
* Кантата (на италиански: cantare - пея) е музикална вокална композиция с инструментален акомпанимент. В повечето случаи е с повече от едно действие.
СТЪКЛОПИС - І
Така ми е скучно, в това време мъгливо -
като плътен чисто бял лист е прозореца.
Но аз мога с новите си маслени пастели
да го изрисувам и с какво ли не да го населя.
Първо насаждам зелена трева ниско долу -
до перваза. Над нея - цветя разцъфтели
и не съвсем разцъфтели, с листа зелени и ярки.
Здравецът гъсти стебла е разперил и звънят
розовите му дрънкалки от вятъра. Божурите
са сложили на пъпките си бебешки шапчици,
а маргаритките полюшват кокетни чадърчета
под дъждовните капки. Лалетата строени
в редици дефилират като манекенки с високи
прически (руси, червенокоси или на кичури).
Люлякът (бял, розов, лилав) като весел фонтан
разпръсква клони, цветове, листа и аромат.
По-нагоре рисувам небе и лястовици кръжащи.
А долу в тревата с червения си пастел правя
калинки и шаващи с антенките си божи кравички*.
Със зеления - скакалец. С жълтия и кафявия -
намусена мокра пеперуда и много доволна жаба.
С черния - цяла колона от мравки, цапащи през
локвичките и катерещи се по дръжките на листата.
С всички цветове - шарена и пухкава гъсеница,
а с черно - котка, която боязливо я докосва с лапа.
Тъкмо да се надигна на пръсти и да направя още
облаци, чух как баба ме вика за закуска. После
тя дойде, да види защо не идвам и ахна: „Какво се е
случило с измитото онзи ден стъкло? О, стъклопис!”
——-
*Вид бръмбарче
СТЪКЛОПИС- ІІ
Аз вече съм голяма, така самостоятелна,
че сам-самичка вечер приготвям се за сън.
Дойдох старателно да си измия зъбите…
Прозорчето на банята е малко и високо.
През него виждам само притъмняващо небе.
Обаче аз така обичам да си представям,
например че… Че съм в подводница
дълбоко в топлото море и наблюдавам
различни страшни риби с очички злобни
и огромни зъби, или пък любопитен
гигантски октопод, ята медузи шарени,
актинии, корали, пълзящи морски охлюви
ята от рибки сребърни и какво ли още не…
Обърнах най-големия леген и покатерих се,
а на первазчето поставих кутията с пастели.
Ала за да не се изплаши мама, когато после
дойде да си свали грима и да си вземе душ,
аз нарисувах само гора от водорасли, красиви
като разноцветни паунови пера, сред тях
три морски кончета, размахващи ветрилца
и един делфин усмихнат. Получи се добре.
