ВЯТЪРЪТ

Васил Радевски

Ту се свие на вихрушка,
ту тополите разлюшка,
върховете им сбере,
ту затихне, ту се спре.

Ту се спусне от гората,
гони тръни в равнината:
цяла зима той лудее -
пролет в нивите се смее.

1972 г.