ДЪЖДЕЦ
ДЪЖДЕЦ
Дъждецът рече:
„Иде моят ред.
Ти цяло лято, брате Слънчо, грея.
Земята се напука.
Как във нея
заровеното зрънце ще расте?”
Той небесата с облаци забули,
приспа поля, градини с нежен звън
и в люлката на кроткия им сън
останаха да светят жълти дюли.
1965 г.
ЖЪЛТЕЕ СРЕД ГОРИТЕ ЕСЕН
Жълтее сред горите есен.
Пустеят дол и рът.
Сбогувал се със шум и песен,
почива си денят.
Липата с листи го покрива
и той не чува как
дъждецът своя плач излива
над голия клонак.
1965 г.
ПРАЗНИКЪТ НА МАМА
Чуй ме, пролет! Идвай, хубавице.
Бързайте и вие, пойни птици,
и цветя, и буболечки разни,
да посрещнем маминия празник.
Нека бъдат чисти висините,
както са на майките очите.
Нека слънце с топъл дъх ни гали,
както майка рожбите заспали.
А земята с влажните си устни
майчините приказки да шушне.
Идвай, пролет! Идвай, хубавице.
Да цъфтят цветя, да пеят птици
и да бъде радостта голяма
в тоя хубав ден, деня на мама.
1968 г.
