Из „Солено синьо” (2024)

Татяна Явашева

***

Морето натежало е
от сол и от мистични сънища
Солта се утаява
между песъчинките
Гребни със пълна шепа
После широко разтвори дланта
И влез във този сън

——————————

***

Морето има своите сезони
А само в моите представи
там е вечно лято
Ще се заслушам
в гръмкия му смях
Ще се окъпя
в ледените пръски
С топлите му длани
ще се прегърна
И ще се оставя
нейде да ме носи

——————————

***

Тъй тихо е
И въздухът
не трепва даже
Сега е време
да се гмурна
навътре в теб
навътре в мен
Море

——————————

***

Хоризонтът
дели света
На въздух
и вода
На горе
и на долу
На теб
и мен
А все е синьо

——————————

***

Много дъжд
и много реки
в морето се вливат
и стават солени.
Така и моят свят
солен е вече
Преглъщам тази сол
И после идва
чувството за сладост

——————————

***

Ще сложа жълто
върху синьото и
ще настъпи ден
в картината
За да различиш в окото
солената сълзица
на морето
в мен

——————————

***

Слънцето блести навън
Изучавам
цвета на лятото
А той
все различен
Както и ти