Петър Маринов, учител

Сестро Лилянко, Лилянко,
я вчера ходих, сестро ле,
на Стамбол, на Скиколе,
на скиколско мехкеме.
Там се с Вълчана събрахме,
с Вълчана, с хайдутина.
Вълчан ме, сестро, послужи,
още ме вярно попита:
- Левтера ли е Лилянка.
Ку е Лилянка левтера,
на нея ще й проводя
половин шиник алтъни;
да ниже, да се наниже,
да носи, да се наноси.
Ку на Лилянка прилягат,
и други ще й проводя.

Хубава тракийска песен, останала спомен от времето на известния хайдутин Вълчан войвода, който е обитавал Странджа.

Един негов паметник е Вълчановият Мост, близо до М. Търново.

Народното предание разправя, че този мост е построен от Вълчан войвода, който е дал парите за направата му.

Разправя се още, че когато майсторите свършили моста, те седнали да си похапнат от обречения за моста курбан. В това време един от майсторите споменал за Вълчан войвода, като казал: „Ние тук ядем и пием, но откъде ли сега хайдутинът Вълчан ни гледа. На кой ли странджански връх се намира сега?” Друг пък от другарите му го сбутва и му шепне, че страшният Вълчан хайдутин е между тях.

Песента разправя, че Вълчан войвода се е подвизавал и в Цариград - Стамбул. Там се среща и с брата на Лилянка и й изпраща половин шиник жълтици.

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 9, Бургас, бр. 2616, 12 май 1917 г. Подписано: П. Маринов, у-л.