ИСПЕРИХ
Един суров войник,
възправил царствен стан
на буен огнен кон,
от изток се задава, -
след него с боен вик
в полето на честта
сонм конници летят
към подвизи и слава…
И - сякаш - то не са,
потеглили на бран
след своя храбър вожд
прабългарски дружини,
а - сякаш - в небеса
изгряла е зора,
всред блясък и лъчи,
там - край морето синьо -
и степния простор
и сънните гори
и плодните нивя
на Добруджа обширна
огрява светлий взор
на хана Исперих,
дошел от край света
тук своя трон да дири -
един суров войник,
възправил царствен кон,
от изток се задава.
Израсъл и велик,
до гордия Балкан
ще стигне скоро той,
всред ореол от слава!
———————–
сп. „Български воин”, г. 16, кн. 3., април, 1938 г.
