ДЮЛЯТА
Из “Море без име” (2024)
ДЮЛЯТА
На двете ми деца!
Аз просто исках да е светло
даже когато няма да съм
с вас,
и да запаля лампата
в стаята.
Затова оставих дюлята
в синята фруктиера.
Защото да си спомняш дюлята
в градината на дядо си
и майка си,
която е подреждала покривките
и книгите, и библиотеката,
е като да запалиш лампа,
когато в този свят е тъмно.
СВЕТЪТ
И той е мой, и аз съм негова,
макар че той нехае… И някак
бърза… Прилича на децата ми,
които все нанякъде са тръгнали…
Но този свят е хубав…
Този свят е невъзможно хубав,
докато все още го сънуваме…
И толкова е жив. Саксията ми
на прозореца се разклонява
с цвете.
Изумявам се, когато си помисля
колко светлина ще има тук
един ден.
И някак прелестно животът
ще си продължи…
ТРИПТИХ В ДРУГО ВРЕМЕ
1.
Преображение на къщата
на моите родители…
Нямало ме е дълго. Тя имала е време
да се чисти, да замирише на треви,
на свобода и сняг.
2.
Смисълът да я опазя си припомням.
Дъщеря ми ще я има като приказка.
И ще е в нея.
Синът ми ще я носи като
доказателство за дядо си.
И ще е с него.
3.
Ще са опитали красивото във корена -
от нещо светло, тайно,
като благороден сън, изпълнен
със парченца от скали, цветя,
бродерии -
друго време, друга нежност -
онези, техните звезди, ще бъдат с нас -
в тях времето се е изляло.
С уханията на треви, неизговореност
и лято.
***
Упование ни носи светлината
на зрънцето.
Нея винаги я има
между вселената и думите,
които изричаме…
За да не ни стрие на прах
вятърът…
Мелницата е време,
за което забравяме…
Но точно в тези мигове
пием най-щастливия чай
на перваза на лятото…
***
Всичко е населено
със теб,
през тебе виждам
лунички, кокичета
и дъжд.
На всичките зададени
въпроси
ставаш отговор.
Този свят през мен,
ала чрез теб, живее.
Достатъчно е всичко.
И е живо.
Независимо
от спомени.
И слънчево е,
независимо от времето.
Копнежно е,
дори в пустинята.
Всичко е населено
със теб, любими.
Безпощадно времето
късчета коприна
разпилява.
Ласките
изтичат като морска пяна.
Но аз знам, че всичко
е населено със теб…
***
Ние, незабележимите…
които не участваме
в парада на този свят
сме
куп снежинки
в дланта на
едно дете.
И сме разтапящи се
от парата на
неговия дъх…
Но в това е
най-голямата свобода…
най-дишащата…
